Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 63

Но веднага скочи.

— Помощ! — извика той.

Второ копие долетя отново и този път прониза Кук.

КОРАБИТЕ СЕ ВРЪЩАТ В АНГЛИЯ

Така умрял капитан Джеймз Кук, един от най-великите мореплаватели, разширили извънредно много представата на хората за света, в който живеем.

Капитан Кук ни е скъп не само с откритията си. Това е първият мореплавател, който се отнасял с жителите на далечните земи като с равни. Той никога и никого не ограбвал, не убивал, навред се появявал като приятел и не отмъщавал дори на людоедите.

За съжаление той бил изключение сред английските мореплаватели от онези времена.

След гибелта на Кук командуването на експедицията поел капитан Кларк.

Той незабавно свикал съвет, на който мнозина офицери предлагали да се отмъсти на хавайците за смъртта на великия мореплавател. Кларк решил, че такава безполезна жестокост би била недостойна за паметта на Кук. И съветът решил да влезе в преговори с хавайските вождове, за да им предадат тялото на убития.

На лейтенант Кинг било възложено да води тези преговори.

Ала всеки път, когато лодката с Кинг се опитвала да се приближи до брега, посрещала я разярената тълпа и дъжд от копия се сипел във водата.

По мирен път не само не било възможно да получат тялото на Кук, но дори и да налеят прясна вода от ручея.

Най-после капитан Кларк изгубил търпение. Под прикритието на топовете той свалил на брега рота морска пехота, открил стрелба, натикал хавайците в планините и изгорил селището до основи.

След това хавайците станали плахи и послушни. Старият Тереобой, след като изслушал искането на лейтенант Кинг, изпратил на кораба десет фунта човешко месо и главата на капитан Кук без долната челюст…

През пролетта експедицията отново поела на север. След като стигнала до западното крайбрежие на Америка до 69ё северна ширина, пътешествениците се убедили окончателно, че не съществува никакъв проток, съединяващ Тихия океан с Атлантическия, и се насочили към Англия.

По пътя, при бреговете на Китай, капитан Кларк починал.

Командуването поел лейтенант Гор.

На 4 октомври 1780 година двата кораба след четиригодишно плаване се върнали в родината.

ВТОРА ЧАСТ

КАПИТАН ЛАПЕРУЗ, КОЙТО ПЛАВАШЕ ОТ НЕЩАСТИЕ КЪМ НЕЩАСТИЕ

СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ ПРОХОД ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМЕРЕН

НА ФРАНЦИЯ Е НЕОБХОДИМ ТИХИЯТ ОКЕАН

Вестта за откритията на Кук се разнесе из цяла Европа.

Навсякъде говореха за нечуваните богатства на тихоокеанските земи.

Но най-много безпокойства, вълнения и яд тази вест предизвика при двора на френския крал Людовик XVI.

На Франция не й вървеше с колониите. Повечето от френските колонии в Америка заграби Англия. Френските владения в Индия не бяха големи и от всички страни ги заобикаляха владенията на Англия. А отгоре на всичко англичанинът Кук откри нови острови, които навярно също щеше да вземе Англия.

Във Франция не искаха да се помирят с това.

И ето през лятото на 1785 година, пет години след завръщането на корабите на Кук, маршал дьо Кастри, министър на марината на Франция, повика при себе си в министерството капитан Лаперуз.