Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 60

На 4 февруари „Решение“ и „Откритие“ излязоха от залива. Но в открито море върху тях внезапно връхлетя буря. „Решение“ изгуби една от мачтите си и след няколко дни експедицията трябваше да се върне в залива Каракакуа за ремонт.

Щом корабите пуснаха котва, англичаните забелязаха рязка промяна в поведението на хавайците.

НЕЩАСТИЕТО

На 13 февруари в каютата на капитана влезе боцманът.

Кук не беше сам. До него стоеше Переа. Кук се мъчеше да му обясни предназначението на компаса. Той се опитваше да говори на полинезийски, но не му стигаха думите.

— Звезди — път, Переа, Слънце — път. Звезди няма. Слънце няма. Къде е пътят? Компас — път. Компасът по-добре от звездите, Переа.

Когато видя Переа, боцманът се навъси. И какво ли се занимава капитанът с тия диваци? Трябва да ги избиват. Капитанът лишава моряците си от печалба. Няколко топовни гърмежа и колко богатства биха могли да се изнесат от тази страна!

Но той не посмя да изкаже мислите си и съобщи:

— Капитане, откраднаха клещите на дърводелеца!

Кук се разсърди. Не, трябва да се сложи край на кражбите. Железните вещи са толкова скъпоценни!

— Боцмане, вървете да настигнете крадеца. С вас ще дойде Переа. Той ще ви помогне.

Боцманът и Переа излязоха.

— Но не стреляйте! — викна подире им капитанът. — Забранявам ви да стреляте.

Лодката беше спусната за минута. Четирима гребци с пушки през рамо седнаха при веслата. Боцманът хвана кормилото, Переа стоеше на носа.

Къдравата глава на крадеца се мяркаше сред вълните. Той плуваше леко и бързо, стиснал здраво в ръце скъпоценните клещи. Когато видя преследвачите, той спря, извади ръка от водата и замаха на минаващата покрай него пирога. Пирогата се приближи, взе го и се понесе с пълна скорост към брега.

— Дявол! — се развика боцманът. — Той ще избяга! Стреляйте!

Екнаха четири изстрела. Переа се обърна и с почуда погледна боцмана. Да, боцманът наруши заповедта на капитана, но боцманът не е виновен, че има такъв странен капитан.

Ала пирогата вече спря до брега.

Тълпа очакваше боцмана.

Англичаните излязоха от лодката. Как ще намерят тук крадеца? Всички тези чернокожи толкова си приличаха.

— Върнете клещите! — извика с гръмлив глас боцманът.

Но хавайците само се спогледаха учудено.

Переа мина напред и каза тихо няколко думи. Тълпата се развълнува и замаха с ръце. Няколко воина стремглаво хукнаха към гората.

След минута те се върнаха. Един от тях носеше злополучните клещи. Переа ги взе от ръцете му и ги предаде на боцмана.

Но това бързо разрешаване на въпроса само озлоби раздразнения англичанин. Той искаше да накаже крадеца, да покаже могъществото на белите. А нямаше кого да накаже.

— Къде е крадецът? — развика се той към хавайците. — Доведете ми крадеца! Капитан Кук иска да накаже този негодник!

Но хавайците мълчаха.

— А! Не искате да го доведете! — ревеше боцманът. — Вие го укривате! Доведете го веднага или ще катурна лодката ви в морето!

Той тръгна към хавайската пирога. Но Переа му прегради пътя.