Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 58

— Роно! Роно!

И падна на колене с прострени към удивения капитан ръце.

— Роно! Роно! — се развикаха хавайците и също паднаха на колене.

Англичаните бяха поразени от тези странни почести. Никъде още не бяха падали пред тях на колене.

Разпитите не доведоха до нищо. Така Кук никога не узна за кого го бяха взели хавайците.

И едва след шестдесет години американският изследовател Елис, който живя дълго на Хавайските острови, успя да намери разгадката.

Както изясни Елис, у хавайците съществувало предание, че уж могъщият вожд Роно, който живял в незапомнени времена, по лъжливия донос на един свой враг убил любимата си жена. Като се научил че жена му била невинна, Роно се побъркал от мъка и започнал да скита по целия остров, като убивал всеки, който му се изпречвал на пътя. Уморен от убийствата, но не наситил жаждата си за кръв, той се качил в една лодка и отпътувал, като обещал да се върне след много години на крилат плаващ остров, населен с хора, кучета и свине.

Това предание се запазило в народните песни и свещените сказания на хавайците.

Когато видяха английските кораби, жреците веднага разбраха каква изгода могат да извлекат от пристигането на чуждоземците. Мигар Кук не прилича на Роно! Мигар корабите му не могат да минат за крилати плаващи острови? Мигар на тях няма хора, кучета и свине, обещани в свещеното предание? Появата на живия Роно пред народа трябвало да повдигне извънредно много уважението към религията и да увеличи доходите на жреците.

Коа беше жрец на храма, посветен на Роно. След като принесе в жертва прасенцето на върналия се светия, той отплува да обяви пред целия народ, че капитан Кук не е някой друг, а самият Роно, върнал се в родината си, а неговите кораби са плаващи острови.

И хавайците започнаха да смятат Кук за бог. Щом слезе на брега, цялата тълпа падна пред него на колене, а жреците се обърнаха с молитви към него. Кук бе извънредно удивен от тия почести.

Поведоха го към храма. Лейтенант Кинг, който за нищо на света не искаше да остави капитана, тръгна след него.

Храмът беше обграден с колове, на които бяха набучени човешки глави.

Кръвожадните богове искаха не малко човешки жертви. Пред входа на храма стояха два дървени идола, облечени в пурпурни мантии.

Вътре в храма се намираше голяма бамбукова площадка, която служеше за олтар. На площадката имаше труп на свиня и купчина плодове. Около площадката стояха дванадесет идола с безобразни и страшни лица.

Десет младши жреци внесоха в храма жива свиня и парче червена тъкан. Коа с необикновена ловкост, с едно замахване на ръката уви с тази тъкан Кук. Младшите жреци подхванаха в хор свещен химн. Коа хвана Кук за ръка и почна да го води поред при всеки истукан.

Колкото и да беше странно, но Коа се отнасяше извънредно непочтително с боговете си. Той се смееше презрително в лицето им и щракаше с пръст по нарисуваните им носове. И само пред един от тях, най-дебелия и най-благодушния, той коленичи и предложи на Кук да направи същото.

След множество обреди поднесоха на капитана печено прасенце и торба с корени, от които се приготвя кава.