Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 57

На сбогуване Кук подари на руските моряци няколко бутилки вино, каквото не бяха опитвали вече много години. Русите предлагаха на Кук да презимува в Петропавловск, но той отказа.

Кук смяташе, че много по-полезно ще бъде да прекара зимата в горещия климат на неотдавна откритите Хавайски острови и да ги изучи по-добре.

В края на октомври мореплавателите се сбогуваха с новите си приятели, напуснаха Уналашка и след месец видяха високите планини на Хавайския архипелаг.

ЖРЕЦИ И ВОЖДОВЕ

В продължение почти на цял месец Кук обикаля Хавайския архипелаг, обикаляше от остров на остров, без да спре някъде. Търсеше удобно място за лагер. Но всички заливи бяха малки и плитководни.

Едва на 17 януари „Решение“ и „Откритие“ влязоха в прекрасното пристанище Каракакуа на остров Мауи. Спуснаха стенговете, отвързаха платната. На пътешествениците предстоеше дълго лагеруване. Трябваше да поправят всички повреди, да се запасят с провизии и да си отпочинат, защото не можеше и да се мисли за връщане в Англия по-рано от една година.

Никъде още Кук не беше посрещан от такава многолюдна тълпа. Брегът почерня от хора. Безбройни лодки се носеха към корабите. Кук слезе в каютата си и записа в корабния дневник:

„Ние не намерихме великия Северозападен проход. Но откриването на Сендуичевите острови ни възнагради щедро за тази несполука. Никога още никой европеец, странствуващ по Тихия океан, не е срещал такава богата и толкова населена земя.“

Това беше последната записка, нанесена в корабния дневник от ръката на Кук. Той не мислеше, че най-богатата от откритите от него земи ще бъде място на гибелта му.

Хавайците без всякакъв страх се катереха по корабите. Всеки предмет ги учудваше. Подир пищно пременените си вождове те сновяха по всички затънтени места.

Между вождовете особено привличаше вниманието висок млад човек с красиво умно лице и величествена осанка. Наричаха го Переа. Той се ползуваше с уважение сред съплеменниците си. Кук забеляза, че Переа се вслушва много по-внимателно от другите в думите на англичаните, които обясняваха на хавайците предназначението на платната и мачтите. Той веднага обикна този красив младеж и го надари щедро. Переа не остана длъжен и после неведнъж оказваше на английските моряци важни услуги.

Няколко часа по-късно на „Решение“ пристигна мръсен старец, покрит с гнойни струпеи. Под мишницата си носеше мъничко, пронизително квичащо прасенце.

— Коа! Жрецът Коа! — завикаха хавайците и се разстъпваха боязливо пред него.

Коа се приближи тържествено към Кук, сложи на плещите му червено наметало и му връчи прасенцето. После оглушително викна: