Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 56

РУСИТЕ

Скоро те се натъкнаха на голям остров с отлично пристанище.

Жителите на острова се оказаха алеути. Те казаха, че островът се нарича Уналашка, и на драго сърце продаваха на пътешествениците прясна сьомга.

На 8 октомври на „Решение“ се яви възрастен алеут и връчи на капитан Кук писмо, написано на неизвестен език, и ръжено колаче с изпечена вътре сьомга.

При това той се кланяше ниско и няколко пъти повтаряше някаква неразбрана дума.

— Кой те изпрати при нас? — попита Кук.

— Рус — отговори алеутът, който се досети за какво го питат.

Кук изпрати на брега капрал Ледярд, като му възложи да намери русите.

Два дни по-късно Ледярд се върна, придружен от трима непознати мъже. Това бяха русите.

Най-възрастния от тях наричаха Яков Иванович Сапожников. Той беше капитан на кораб, спрял на противоположния бряг на острова. Другите двама бяха негови подчинени — офицерът Герасим Григориевич Измайлов и морякът Петров.

На вид изглеждаха прости хора, не твърде просветени, но въпреки това Кук беше неизказано щастлив от тази среща. Това бяха първите европейци, които видя през двете години на странствуванията си. На обяд те се хранеха с нож и вилица и се чукаха с английските офицери. В капитанската каюта разглеждаха внимателно различните морски прибори и Кук видя, че ги познават добре.

Той реши да покаже на гостите си току-що съставената карта на островите, разположени между Азия и Америка. Измайлов разглеждаше внимателно картата, после внезапно пъхна ръка в пазвата си и извади щателно сгънат лист хартия. Това беше карта на същите тези острови. Но каква карта! Всичко, което у Кук беше само приблизително набелязано, на руската карта беше посочено точно. Колко много незабелязани от Кук острови и подводни плитчини имаше тук! На всеки остров бяха означени всички заливи, където могат да спрат кораби. Във всеки прилив беше отбелязан фарватерът.

— Откъде я имате тази карта! — извика Кук. — Та тя е истинска скъпоценност!

Измайлов отговори нещо на своя език, но Кук разбра само една дума: Беринг.

Капитан Беринг! Ето какво било! Това е карта на капитан Беринг!

До англичаните стигаха смътни слухове, че преди четиридесет години капитанът на руска служба Беринг преплавал разстоянието от Сибир до Америка. Ала всички смятаха това за малко вероятно. Много отдалечена им се струваше Америка от Азия.

Кук взе молив и линия и започна да поправя картата си, като я сверяваше с картата на русите. Отначало нанесе всички очертания на бреговете, после зачеркна всички названия, които той беше дал на различните острови, и заразпитва как се наричат на руски. И картата му се покри с неразбрани, трудно произносими надписи: остров Туманни, Медвежи, Безплодни. А северозападната издатина на Америка, която се намираше толкова близко до Сибир, се оказа, че се нарича полуостров Аляска.

И само едно наименование Кук нанесе самостоятелно на своята карта. По синьото пространство, което разделяше двата материка, той записа Берингов проток.

Корабът, чийто капитан беше Сапожников, дошъл тук от пристанището Петропавловск Камчатски. Той докарал брашно и тютюн, с които русите снабдявали алеутите срещу кожи от морска котка. Кук написа писмо до Лондон и помоли гостите си да го предадат в Петропавловск на пощата. Те се съгласиха на драго сърце и както стана ясно по-късно, бяха изпълнили молбата му. Писмото бе пътувало през Иркутск, Тоболск, Москва и Петербург и бе стигнало в Лондон след година и половина.