Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 294

— Помня — каза твърдо магьосницата. — На кораба на Луиджи имаше бяло знаме.

— Това е бил Лаперуз — реши Дюмон Дюрвил. — На фрегатите на Лаперуз са се развявали белите знамена на кралска Франция!

ПРЕДАТЕЛЯТ

Той се сбогува с Томага и тръгна обратно, потресен от всичко чуто.

Синглтън го напусна, като обеща да дойде привечер на кораба. Дюмон Дюрвил поведе сам отряда си към брега, придружаван от голяма тълпа.

На брега матросите, които той беше оставил да вардят лодките, му докладваха, че през неговото отсъствие островитяните се държали дръзко и заплашително. Капитанът заповяда незабавно да спуснат двете лодки във водата и да потеглят. Но се оказа, че една от лодките, по-малката, се беше разсъхнала и тече. Трябваше да я затъкнат с кълчища.

Дюмон Дюрвил седна в по-голямата лодка, а малката остави на матросите за поправка.

— Щом я поправите, върнете се на кораба — каза той и замина.

Като наближи кораба, той забеляза на брега суматоха.

Матросите, които поправяха лодката, бяха нападнати от тълпа въоръжени с пушки островитяни. Те вързаха матросите с въжета и ги замъкнаха в гората.

— И таз добра! — извика Дюмон Дюрвил. — За това предателство ще отговарят пред мене вашите вождове! — и се качи на палубата.

При него дойде старши лейтенантът, бледен и развълнуван.

— Капитане — доложи той, като отдаваше чест, — вождът тагофа избяга.

— Как! — извика Дюмон Дюрвил. — Нали заповядах да ги вардите!

— Ние пазехме пред вратата на каютата — отговори лейтенантът, — но той очевидно е скочил през прозореца и е отплувал.

Едва сега Дюмон Дюрвил разбра каква грешка беше сторил. Той беше забравил, че всеки полинезиец с лекота може да преплува миля и половина — разстоянието, което делеше кораба от брега.

— А Палу?

— Палу също искаше да скочи през прозореца, но е прекалено дебел. Заседна в прозореца като тапа и нито назад, нито напред. Трябваше да сечем с брадва рамката, за да го домъкнем в каютата. Аз заповядах да му окачат белезници и да го хвърлят в карцера.

На брега всичко беше в тревога. Островитяните се тълпяха около своето единствено оръдие. През далекогледа Дюмон Дюрвил видя, че зад оръдието стоят Тагофа и Синглтън. Синглтън вкара в оръдието снаряд и запали фитила. Гръмна изстрел. Гюллето прелетя между мачтите на кораба.

— Изменник! — прошепна Дюмон Дюрвил. И извика: — Към оръдията!

Двайсетте оръдия от десния борд гръмнаха изведнъж. Грохотът беше толкова силен, че сякаш небесата се разцепиха на две. Оръдието, с което стреля Синглтън, беше съборено от лафета и лежеше в храстите.

Тогава на брега се появиха парламентьори, които размахваха над главите си зелени клонки. Това беше знак за мир. Дюмон Дюрвил им разреши да дойдат на кораба.

— Смили се над нас, властителю на корабите — казаха те. — Ние ще ти върнем всички по-млади братя.

След половин час всички матроси, живи и здрави, бяха на кораба.

Дюмон Дюрвил пусна шишкото Палу, който едва не беше умрял от страх, вдигна котвите и излезе в открито море.

На Островите на дружбата, които благодарение на все по-честите посещения на европейците отдавна вече се бяха превърнали в острови на враждата и омразата, той нямаше повече какво да прави.