Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 296

— Точно така — каза губернаторът. — Именно затова капитан Дийлън вади заключението, че успял да намери мястото, където е загинал Лаперуз.

— А къде се намира островът, на който е ходил Дийлън?

Губернаторът се усмихна:

За съжаление капитан Дийлън държи това в тайна. Той е търговец. Той знае, че за неговото откритие френското правителство ще плати голяма сума, и затова се старае за известно време да не се изпусне да каже нещо повече. Сега той се намира в Калкута. Там се кани да иска от Остиндийската компания разрешение да отплава за Франция…

ПРЕВОДАЧЪТ ХЕМБЛТЪН

„Лаперуз е загинал на север от Новохебридските острови — мислеше си Дюмон Дюрвил на излизане от губернатора. — Хм!… Доста неточно определение. На север от Новохебридските острови са разположени два големи архипелага — Соломоновите острови и островите Санта Крус. Тях ли е имал предвид капитан Дийлън? Но и в двата архипелага има най-малкото четиридесет острова… Да, задачата не е лесна…“

После му дойде наум, че Соломоновите острови и островите Санта Крус през последните двайсет години почти ежегодно се посещават от европейски кораби. Те са известни нашир и надлъж. Нима преди капитан Дийлън нито един моряк не е обърнал внимание на това, че туземците имат старинни френски шпаги? Не, тук има нещо друго… Не Соломоновите острови и не островите Санта Крус е имал предвид капитан Дийлън, а някоя друга суша…

И изведнъж една странна мисъл му дойде наум. Дюмон Дюрвил знаеше наизуст описанието на пътешествието на д’Антркасто. Той си спомни, че на север от Новохебридските острови д’Антркасто беше открил един остров и го нарече Търсене. Оттогава никой от мореплавателите не е виждал този остров. Пък и самият д’Антркасто не се е спирал на този остров. Ами ако капитан Дийлън именно там е намерил следите от експедицията на Лаперуз?

„Ако адмирал д’Антркасто, като е открил този остров, не беше го домързяло да го поразгледа, той може би щеше да го нарече не Търсене, а Находка — помисли си Дюмон Дюрвил. — Защото по времето на д’Антркасто повечето от спътниците на Лаперуз навярно са били още живи.“

Ремонтирането на кораба продължи дълго време и Дюмон Дюрвил успя да напусне Тасмания едва на 6 януари 1828 година. А на 10 февруари моряците вече видяха димящите вулкани на Новите Хебриди.

На един остров Дюмон Дюрвил с отряд моряци слезе на брега, за да се запаси с прясна вода. Там в тълпата на черните той видя един бял. Белият, който излезе, че е млад англичанин на име Хемблтън, се строполи на колене пред Дюмон Дюрвил и със сълзи на очи разказа една много тъжна история, как се спасил от разбит кораб и как две години прекарал сам сред туземците. Хемблтън молеше капитана да го вземе на своя кораб.

Дюмон Дюрвил имаше вече добър урок от предателя Синглтън на Островите на дружбата. Хемблтън също му се стори подозрителна личност. В ония времена по островите на Тихия океан се бяха появили много и разни авантюристи и разбойници, които грабеха и туземците, и европейците. Дюмон Дюрвил не повярва на тъжната история на Хемблтън, но забеляза, че младият англичанин владее отлично езика на жителите на Новохебридските острови.