Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 295

Николай Чуковски

НАХОДКАТА

ПОТРЕСАВАЩОТО ИЗВЕСТИЕ

И така Дюмон Дюрвил успя да попадне по следите на Лаперуз. От думите на Томага той узна, че Лаперуз беше ходил на Островите на дружбата. Лаперуз имаше следния план: да разгледа източното крайбрежие на Австралия, после Островите на дружбата и най-сетне Новохебридските острови. Той е загинал не край Островите на дружбата, а по-късно. Следователно трябва да се търси нейде в района на Новохебридските острови.

Дюмон Дюрвил не можеше веднага да отплава за Новохебридските острови. Той трябваше първо да поправи своя кораб, повреден от двуседмичната буря. И Дюмон Дюрвил се отправи за Тасмания.

Тасмания вече не беше оня див и горист остров, какъвто го беше заварил д’Антркасто. Оттогава Англия беше успяла вече да го завладее. Английските заселници бяха изтребили миролюбивите безпомощни тасманци, бяха изсекли гората, бяха засадили овощни градини, развъдили овце и построили град Хоубърт.

По времето на Дюмон Дюрвил Хоубърт беше вече доста голямо градче, с прекрасно пристанище и корабостроителница.

За по-добро място за поправяне на кораба не можеше и да се мечтае. След дългите престои край различни острови Дюмон Дюрвил през август 1827 година вкара кораба си в пристанището на Хоубърт.

Английските власти го приеха много радушно. Лично губернаторът го покани у дома си. Но Дюмон Дюрвил дълго време не можеше да се възползува от тази покана: беше зает в корабостроителницата с ремонта на кораба си.

Едва след месец можа да иде у губернатора.

— Какво ви е накарало да посетите Тихия океан? — вежливо попита губернаторът. — Защото вие, както ми се струва, не сте търговец…

— Не, не съм търговец — отговори Дюмон Дюрвил. — Аз се занимавам с изучаване на живота и нравите на народите, населяващи островите на Тихия океан. Но главната цел на моето пътешествие е да узная къде и при какви обстоятелства е загинал нашият велик пътешественик Лаперуз.

— Лаперуз? — повтори губернаторът.

— Да, Лаперуз.

— Но нали мястото на гибелта на Лаперуз вече е намерено.

Дюмон Дюрвил не повярва на ушите си.

— Къде? Кога?

И губернаторът му разказа:

— Тая пролет тук, в Хоубърт, се отби капитан Дийлън, който е на служба в британската Остиндийска компания. Той ни уверяваше, че на север от Новохебридските острови успял да намери острова, на който според разказите на туземците преди четиридесет години бурята изхвърлила няколко десетки европейски моряци, спасили се след гибелта на двата големи кораба. Туземците твърдят, че белите преживели на техния остров дълги години и последният от тях умрял съвсем наскоро. Според думите на капитан Дийлън той намерил там множество европейски предмети: брадви, тенджери, гвоздеи, гердани. Той дори ми показа шпага, купена там от един туземец. На дръжката на шпагата беше изобразена лилия.

— Лилия! — възкликна Дюмон Дюрвил. — Преди Френската революция, по времето на Лаперуз, лилии са изобразявани на всички шпаги на френските офицери!