Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 293

— Заведете ме при нея, Синглтън — каза Дюрвил. — Искам да поговоря с Томага.

Но отиването във вътрешността на острова беше опасно. Дюмон Дюрвил почна да уговаря двамата вождове Палу и Тагофа да останат като заложници на кораба до неговото връщане.

— Искам да се поклоня на вашата велика магьосница Томага — обясни той на вождовете. — Останете временно на кораба. А като се върна, ще ви пусна и ще ви наградя щедро.

За негово учудване не стана нужда да уговаря дълго вождовете. Палу и Тагофа веднага се съгласиха. Затвориха ги с почит в капитанската каюта и за да не скучаят, им дадоха множество различни лакомства: стафиди, пестил, курабийки и захаросани орехи. При вратата на каютата беше поставен въоръжен караул, който трябваше да варди заложниците.

Дюмон Дюрвил с малък отряд матроси тръгна за брега с две лодки. Веднага ги наобиколи голяма тълпа от въоръжени островитяни. Но те се държаха много дружелюбно.

— Докато Тагофа и Палу са на кораба, вие сте в безопасност — казваше на капитана Синглтън. — Воините, опасявайки се за живота на своите вождове, не ще посмеят да ви досегнат и с пръст.

Малкият отряд моряци се насочи към вътрешността на острова. Островът беше гъсто населен.

Дюмон Дюрвил мина през много села, остави след себе си много угари и кокосови горички, Най-после той видя един зелен хълм, на върха на който имаше колиба. В тази колиба, настрана от всички, живееше магьосницата Томага.

Томага излезе да посрещне гостите. Тя беше набръчкана, плешива и дребна бабичка с умни и живи очи. Дюмон Дюрвил й подари брадва, гердан и парче червено сукно.

Подхванаха разговор. Синглтън служеше за преводач. Дюмон Дюрвил почна да задава въпроси на магьосницата.

— Помниш ли Кук, Томага? — попита Той.

— Помня го, помня — изхриптя старицата. — Кук беше първият бледокож предводител на кораби, който ни посети. Тогава аз бях съвсем малко момиченце. Ей такава!

И тя показа на Дюмон Дюрвил едно застанало в тълпата момиче на седем-осем години.

— А помниш ли ти, Томага, д’Антркасто? — продължи да пита Дюмон Дюрвил.

— Е, него го помня отлично — отговори магьосницата. — Когато той дойде, аз бях вече омъжена. Моят баща Тубо, владетел на целия Тонгатапу, устрои в негова чест празник на брега на залива. И аз бях на този празник. Отначало пяхме, после играхме, после пихме твърде много кава.

„Отлична памет има тази старица“ — помисли си Дюмон Дюрвил.

И й зададе третия въпрос:

— Кажи, Томага, не си ли виждала тук някакви кораби след Кук, но преди д’Антркасто?

— Да — отговори старицата. — След Кук, но преди д’Антркасто на Тонгатапу идваха два кораба, на които имаше твърде много оръдия. Командира на тези кораби ние наричахме Луиджи. Той дойде на брега и подари на моя баща много желязо. Баща ми го прие много радостно, но един воин уби един по-млад брат на Луиджи и му взе чукчето. Тогава всички по-млади братя на Луиджи взеха да стрелят и убиха много наши воини. Тогава Луиджи отведе своите по-млади братя на кораба и отплава в морето.

— Не си ли спомняш какво знаме имаше на кораба на Луиджи — с червени ивици, като на Кук, или бели, като на д’Антркасто?