Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 20

Ала учените бяха особено удивени от това, че Кук не бе намерил Южния материк. Според тях Южният материк трябваше да се намира тъкмо в тези географски ширини, които бе посетил „Усърдие“.

Заседанията на Лондонското географско дружество наподобяваха буря.

— Южен материк не съществува! — твърдяха едни. — Капитан Кук доказа това по най-очевиден начин!

— Южен материк съществува! — твърдяха други. — Без него земното кълбо би загубило равновесие и би се наклонило настрани. Но Южният материк е разположен по на юг от местата, които е посетил Кук. Ако този храбър пътешественик се бе досетил след Нова Зеландия да вземе курс на юг, сега името му би било по-прочуто от името на Колумб.

Английското правителство искаше на всяка цена да открие този неизвестен Южен материк. Кой знае какви богатства крият планините му и кой знае каква изгода може да се извлече от търговията с неговите обитатели.

И Адмиралтейството реши да изпрати нова експедиция, като й възложи да проникне колкото се може по на юг. Единственият човек, който можеше да застане начело на такава експедиция, беше капитан Кук.

Този път му дадоха не един кораб, а два и освен това всеки от тях беше по-голям от „Усърдие“. Първият от корабите, на който трябваше да пътува Кук, се наричаше „Решение“, а вторият, под командата на подчинения на Кук капитан Фърно — „Безстрашие“.

Възложиха на Кук да обиколи земното кълбо, като се стреми да се движи колкото е възможно по-близо до Южния полюс. А през зимата, когато, ще не ще, трябва да се върне към тропиците, той ще може да продължи изследването си на тихоокеанските острови.

В това плаване нови спътници трябваше да придружават Кук, тъй като хирургът Монкхауз и астрономът Грин бяха умрели по пътя, а здравето на Бънкс беше подкопано завинаги от злокачествена малария, от която заболя при индонезийските острови.

Сега с Кук пътуваха двама естественици — баща и син Форстър, двама астрономи — Уелз и Бейли, и художникът Уилям Годжус, нает, за да скицира обитателите на далечните страни. Кук се сприятели особено много с Форстър-син, млад талантлив учен.

На 13 юли 1772 година „Решение“ и „Безстрашие“ излязоха от Плимут, а на 29 октомври стигнаха нос Добра надежда, най-южната точка на Африка.

На нос Добра надежда Форстър-син срещна един швед — ботаника Спарман, който се занимаваше с изучаване на южноафриканската растителност. Форстър му предложи да се присъедини към експедицията на Кук и Спарман с удоволствие се съгласи. Така на „Решение“ се появи нов пътник, извънредно полезен с научните си познания.

ЛЕДЕНИТЕ ПЛАНИНИ

След като купиха още съестни продукти и моряците си починаха, Кук напусна Африка и тръгна направо на юг.

С всеки изминат ден времето ставаше все по-студено и по-мрачно. Започнаха дъждове, които полека-лека преминаха в сняг. На 10 декември 50ё 40’ южна ширина срещнаха първите плаващи ледове.

Много от тези ледени блокове бяха необикновено големи. Веднъж „Решение“ едва не се сблъска в тъмнината с една ледена планина, която беше четири пъти по-висока от най-високата му мачта. Сблъскването с такава планина неизбежно би завършило с гибелта на кораба.