Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 21

Смелите мореплаватели се взираха напрегнато в непрогледната пелена на падащия сняг и продължаваха своя път на юг.

Кук забеляза, че всички ледени планини плават от юг на север, въпреки че духаше северен вятър. Това го заинтересува и той предположи, че ги носи някакво силно морско течение. Форстър-баща и астрономът Уелз предложиха да измерят скоростта на това течение.

Те взеха измервателни уреди, качиха се и двамата в лодката и се отдалечиха от кораба. Вълните подхвърляха лодката като топка. Лепкавият сняг покриваше очите им. Но те работеха мъжествено.

— Къде е „Решение“? — внезапно попита Уелз, като вдигна глава.

Форстър се огледа наоколо. Наистина „Решение“ не се виждаше никъде. Навред, където и да хвърлеха поглед, плаваха ледове. Те обграждаха лодката отвсякъде.

— „Решение“ е ей зад оная ледена скала — каза Форстър. — Тази грамада е закрила кораба от нас. Ще трябва да я заобиколим.

Те натиснаха веслата. Ето, ледената грамада е заобиколена. Но зад нея, едва-едва поклащайки се, блъскана от вълните, плуваше втора също такава грамада.

Но къде може да е „Решение“?

Те заобиколиха и втора, и трета, и четвърта ледена грамада. Мигар е трудно да се загубиш в този безмерен движещ се еднообразен лабиринт?

Корабът изчезна безследно.

Гребяха с трескава бързина. Въпреки студения пронизващ вятър пот се стичаше по гърбовете им.

Часовете се нижеха. Веслата вече падаха от ръцете им.

Спусна се здрач. Уелз легна ничком на дъното на лодката и затвори очи. Сами, без храна, в непознатия бушуващ океан!

Ала ето че през здрача до тях достигна далечен, едва чут звън. Те скочиха и сграбчиха веслата. Заобикаляха един леден блок след друг и викаха в летящия сняг, във вятъра. Вече отново нямаха сили да гребат, вече от гърлото се изтръгваше хриптене, а не вик…

Пред тях е черната кърма на „Безстрашие“!

Капитан Фърно напои с горещ пунш полумъртвите от умора и студ учени и ги настани да спят.

На 14 декември ледените блокове пред корабите прилепнаха плътно. Замръзнали един за друг, те се превърнаха в хълмисто ледено поле и преградиха пътя им по-нататък на юг.

В продължение на две седмици Кук се опитваше да заобиколи това поле ту от изток, ту от запад, ала безуспешно. В леденото поле нямаше нито един процеп, нито един канал. Може би Южният материк се намираше още по на юг от тези ледове. Но достъпът до него беше невъзможен.

Кук обърна на север и се насочи към далечната Нова Зеландия. Ако успее да се запаси там с провизии, ще може да посвети зимата за изследване тропическата част на Тихия океан. Искаше му се идущото лято да се върне отново на юг и да се опита да проникне колкото се може по-близо до полюса. Трябва в края на краищата или да се открие Южният материк, или да се докаже, че не съществува.

Когато вече се измъкнаха от ледовете, случи им се нова неприятност — Кук престана да вижда „Безстрашие“. Корабите се изгубиха през нощта в океана. Напразно „Решение“ пореше вълните назад и напред, напразно стреляха с топовете.