Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 19

И когато най-после „Усърдие“ влезе в пристанището на Батавия, нямаше кой да свали платната.

Батавия беше голям град на остров Ява. Сега той се нарича Джакарта и е столица на Индонезийската република. По времето на Кук остров Ява, както и цяла Индонезия, бяха завладени от Холандия и градовете носеха холандски названия. Измъчените пътешественици гледаха с радост двуетажните каменни къщи, павираните улици, високите църкви. Целият екипаж напусна „Усърдие“ и се настани в най-хубавия хотел в града. Корабът, борил се толкова храбро с бурите и плитчините, беше даден за ремонт в добра корабостроителница.

Тупия се почувствува малко по-добре, разхождаше се из града и с достойнство се вглеждаше във всичко. Той помнеше, че в родината си беше важен човек и не искаше да показва на чуждоземците своето учудване. Но по лицето му Кук виждаше колко е потресен от великолепието и величествеността на града.

— Защо всички тук се обличат различно? — попита той веднъж Кук.

— — Защото тук са се събрали хора от различни страни — отговори му Кук, — а в различните страни облеклото е различно. Холандците имат една премяна, малайците — друга, англичаните — трета.

— Аз също искам да бъда облечен, както се обличат в моята родина — каза Тупия, съблече подарения му матроски костюм и облече таитянското си облекло.

Едно не му се харесваше — жестокото отношение на белите към робите им, малайците.

— Нима ще направите същото и с таитяните? — питаше той, когато гледаше как здравеняк холандец подкарва с камшик четирима роби, впрегнати в тежка талига.

Отначало, когато пристигнаха в Батавия, всички болни се почувствуваха по-добре. Но няколко дни по-късно маларията се възобнови. Всеки ден смъртта отнасяше някого. Умря малкият Тайото. А няколко дни преди отплаването от Батавия умря и Тупия. Не му бе съдено да види Англия, към която толкова се стремеше.

По-нататък пътят на „Усърдие“ минаваше по добре известни морета. След като заобиколиха южния край на Африка — нос Добра надежда, — нашите пътешественици влязоха в Атлантическия океан и на 12 юни 1771 година, след почти тригодишно отсъствие, пристигнаха в Англия.

ВТОРО ПЛАВАНЕ. ТЪРСЕНЕ НА ЮЖНИЯ МАТЕРИК

ОТНОВО НА ПЪТ

Името на Кук стана известно в цяла Англия. Във всички вестници се появиха статии за него. Книгите, в които се описваха пътешествията му, се разграбваха и се превеждаха на чужди езици.

Целият учен свят се раздвижи. Астрономите обсъждаха неговите наблюдения над преминаването на Венера през слънчевия диск; ботаниците — донесените от него треви; зоолозите — видените от него животни в Австралия; геолозите — въпроса за образуването на тихоокеанските острови; етнографите — езика и обичаите на новозеландците.

Но най-много се вълнуваха географите. Те отдавна не бяха получавали толкова скъпоценни сведения. Определянето на бреговете на Австралия и Нова Зеландия веднага запали огромното бяло петно, което по това време украсяваше всички европейски карти. А протокът между Нова Гвинея и Австралия — мигар това не бе грандиозно откритие!