Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 18

Четири денонощия мореплавателите седяха на кораба и наблюдаваха огнения океан, опустошаващ цялата страна.

— Безумци! — каза Бънкс за австралийците, които заради една костенурка причиниха такива беди. — Та нали и те самите са изгорели живи!

Но когато кълбата дим се разнесоха, Кук видя с далекогледа далече в морето няколко завързани едно за друго дървета, на които мирно седяха австралийци с въдици в ръцете.

БЕЗПРИМЕРНО ПЛАВАНЕ

Най-после позакърпиха криво-ляво „Усърдие“. Трябваше да се стягат за път.

За съжаление Кук и не можеше да помисли за незабавно завръщане в Англия. Измъченият екипаж не би издържал толкова дълго пътуване, пък и корабът изискваше хубав истински ремонт. Кук реши да се добере до най-близкото място, където живееха европейци — до град Батавия в холандската колония на остров Ява.

За да не заседнат отново на някой риф, изпратиха във морето лодка със задача да състави карта на всички плитчини и подводни скали. Лодката се върна едва след два дни и донесе нерадостни новини.

Оказа се, че покрай целия източен бряг на Австралия се точеше подводна преграда от коралови рифове, която затваря пътя им към открито море. Тази преграда като стена на затвор ги отрязваше от целия свят.

Започна безпримерно в историята на пътешествията плаване. Мореплавателите изминаха триста и шестдесет мили, като измерваха всяка минута дъното с лот. Корабът се движеше на север по тесния проход между австралийския бряг и кораловия риф. Непрекъснатите плитчини до такава степен изтриха дъното на „Усърдие“, че всичките му стари рани се отвориха. Водата в трюма се увеличаваше с девет дюйма в час и болният от скорбут екипаж трябваше да работи денем и нощем при помпите.

Но когато най-после заобиколиха кораловата преграда, пред тях се изправи не по-малко трудна задача: пътя им препречиха бреговете на Нова Гвинея. А по онова време не се знаеше дали Нова Гвинея е остров, или съставлява част от Австралийския материк. Ако се окажеше, че Нова Гвинея е част от Австралийския материк, щеше да се наложи да заобиколят и Нова Гвинея. Това би удължило пътя им и Кук реши да се опита да намери проток между Нова Гвинея и Австралия.

За щастие проток бе намерен и две седмици по-късно „Усърдие“ плаваше сред островите на Индонезия.

Тука беше лесно да се намерят плодове и скорбутът започна да минава. Но на кораба се появи друга странна болест — маларията. Корабът заприлича на болница. Здравите бяха толкова изтощени, че нямаха сили да се грижат за болните. Към това нещастие се прибави и ново — хирургът Монкхауз, единственият лекар на кораба, също заболя от малария и след няколко дни умря. Тупия и племенникът му не ставаха от леглото. Опасяваха се и за живота на Бънкс. Само необикновено силната воля поддържаше Кук. Почти всяка нощ изхвърляха зад борда нов мъртвец.