Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 17

На разсъмване „Усърдие“ хвърли котва в устието на голяма река.

ПОЖАРЪТ

Но нещастията на пътешествениците още не се бяха свършили. Корабът се оказа в много по-лошо състояние, отколкото предполагаха. Не беше достатъчно само да се запуши дупката — цялото дъно се бе изтрило дотолкова, че на места не беше по-дебело от подметка на ботуш.

Отгоре на всичко на кораба се появи скорбут. Това е болест, която се причинява от липсата на прясна храна. От деня, в който напуснаха Нова Зеландия, моряците не бяха яли нищо освен сухари и сланина. Мъчителната нощ, прекарана върху подводната скала, окончателно подкопа силите им. Особено се измъчваше Тупия. Свикнал от детинство със сурови плодове, той не можеше повече да гледа солено месо и сух хляб и едва влачеше крака.

Кук веднага изпрати експедиция за плодове, зеленчуци и дивеч. Но, уви, тази част на Австралия се оказа съвсем безплодна. Пясъци, суха трева и посърнала от жегата и безводието гора. Експедицията се върна, без да намери нищо друго освен огромна морска молюска.

Многобройните следи от боси човешки крака по пясъка показваха, че земята е обитавана, и наистина скоро покрай опънатите на брега палатки се показаха няколко австралийци, точно такива, каквито нашите пътешественици бяха видели по-рано. Кук им подаряваше гердани от мъниста, брадви, разни материи, но те тозчас захвърляха всички тези подаръци на земята, тъй като не виждаха в тях никаква ценност. Ценно смятаха само това, което можеше да се яде. Храната поставяха по-високо от всичко на света.

Заради храна се скараха и с белите, което едва не коства живота на Кук и другарите му.

Ето как се случи това.

Веднъж на двама матроси се усмихна щастието и те убиха две огромни костенурки. Кук се зарадва много. Той мислеше, че прясното месо ще помогне на болните от скорбут, и заповяда да изпекат костенурките за обяд. Внезапно австралийците, без да кажат нито дума, грабнаха едната костенурка и я помъкнаха към гората. Но костенурката тутакси им бе отнета. Австралийците бяха много учудени и обясниха, че им се яде. Кук нареди да ги нахранят със сухари, каквито имаше достатъчно на кораба. Австралийците се наядоха до насита със сухари. Сити и сънени, те станаха, отново натовариха на гръб костенурката и бавно тръгнаха към гората.

Това разсърди и разсмя англичаните. Костенурката им бе отнета втори път. Австралийците се обидиха. Изтичаха при огъня, върху който дърводелецът вареше смола за запушване с кълчища дупките, грабнаха горящи главни и започнаха да палят тревата около лагера.

Кук заповяда да стрелят, но беше вече късно. Високата суха трева гореше като барут. Морският вятър раздухваше пламъка и той като огнен пръстен обкръжаваше мореплавателите.

— Във водата! На кораба! — извика Кук.

Но вече всички и без заповед бягаха колкото им сили държат към брега.

Пламъците тичаха по петите им. И само пясъчната дюна, която позадържа огъня, им даде възможност навреме да скочат във водата.

След пет минути бяха вече на кораба в пълна безопасност.

А огънят продължаваше да се разпространява с необикновена бързина по цялото крайбрежие. Горяха полетата, в горите се сгромолясваха стогодишни евкалипти. Пламъците се прехвърляха от дол в дол, а вечерта, когато се мръкна, бавно запъплиха нагоре по гористите склонове на далечните планини. На разсъмване пожарът допълзя до хоризонта.