Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 16

Когато се мръкна, при Кук дойде Бънкс.

— Нима се надявате да се измъкнете от скалата? — попита той.

— Надявам се! — отвърна Кук. — През нощта приливът ще бъде много висок.

— Австралийският бряг е на осем мили от нас — каза Бънкс. — Ще може ли „Усърдие“ да се добере до него с такава огромна дупка на дъното? Сега скалата запушва дупката като тапа, но когато се измъкнем…

Кук мълчеше.

— В лодките ще се събере не повече от половината екипаж — продължаваше Бънкс, — останалите са обречени на гибел. Какво ще правим?

— Какво ще правим? — повтори след него Кук. — Вие и аз? Ние ще останем на кораба.

Но Кук знаеше, че това не е изход от положението. Моряците също няма да се съберат в лодките.

А какво очаква онези, които успеят да стигнат до австралийския бряг? Самотен живот далече от родината и близките. А сега трябва да се работи.

Кук отиде при помпата, разкопча яката на ризата си и започна заедно с изнемогващите моряци да помпа водата. Сега командите се сменяваха всеки пет минути. Когато идваше смяна, свършилите работа падаха от умора и лежаха неподвижно, докато не дойдеше отново техният ред.

Започна прилив. Нивото на водата достигна вече най-високата точка на дневния прилив и продължаваше все още да се повдига. Всички лодки бяха спуснати във водата и завързани с въжета за кърмата на кораба, за да се опитат да го издърпат от скалата.

Водата се издигаше все по-бавно. Корабът се размърда и започна да се съживява.

Ура! Палубата се изправи. „Усърдие“ бавно се заклати върху вълните.

Всички весла от лодките удариха с плясък водата. Въжетата се опънаха и корабът заднишком слезе от скалата. Сега под тях беше дълбоко. Те бяха свободни!

За миг поставиха всички платна, но вятър почти нямаше и гигантските платнища увиснаха като чували, поклащайки се едва-едва. Корабът пое бавно към брега.

Първите десет минути моряците ликуваха. Те радостно се прегръщаха. Дори помпите затракаха по-весело. Но скоро забелязаха, че корабът някак странно се е снижил, че от палубата повърхността на морето вече не изглежда толкова далече както преди и когато погледнаха в трюма, разбраха безнадеждността на своето положение.

— Сър — каза доктор Монкхауз, като се приближи към Кук, — след четвърт час водата ще започне да залива каютите.

— Това го знам и аз — отвърна Кук.

— Сър — каза доктор Монкхауз, — аз измислих как да запушим дупката.

Докторът разказа плана си на Кук и след минута върху палубата простряха огромно старо платно. Докторът го намаза с лепкав тор, който събраха с няколко кофи от кочината, в която бяха затворени купените в Таити свине. Върху тора нахвърлиха много кълчища и когато позасъхна, спуснаха разпростряното платно зад борда. Платното беше повлечено мигновено под кораба. Дупката го всмука към себе си и водата беше спряна. Помпите продължаваха да работят и палубата започна бавно да се повдига.