Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 15

Ето вече шест часа „Усърдие“ плаваше сред плитчини и подводни скали и не можеше по никакъв начин да се измъкне от тях. Екипажът се измъчи от всекиминутната промяна на курса, от постоянната борба с вятъра, който непрекъснато тласкаше кораба към клокочещите въртопи.

Но в десет часа вечерта лотът престана да достига дъното и всички въздъхнаха с облекчение. Кук даде заповед да излязат в открито море и слезе в каютата си.

След половин час морякът, който все още продължаваше да търси безуспешно с лота дъното, извика с ужас:

— Сто и седем фута!

И преди да успее да хвърли отново лота, чу се пронизително скърцане, после трясък от чупещо се дърво и „Усърдие“ спря. Платната за последен път се издуха като гигантски мехури и наведоха кораба настрани. Десният борд почти докосваше водата.

След половин минута Кук вече стоеше на наклонената палуба.

— Да се свалят всички платна! — заповяда той.

Свалиха платната, но корабът не се изправи. Той беше заседнал в пукнатината на подводен риф. Камъните се бяха впили в дървените му страни и не беше лесно да се измъкнат от тези клещи.

При Кук се приближи доктор Монкхауз.

— Почакайте прилива, сър — каза той. — Приливът ще ни повдигне и освободи.

— Сега е най-високата точка на прилива — извика Кук. — По-късно може да има само отлив.

Монкхауз разбра, че се е изложил. Но Кук веднага забрави лекомисления доктор. „Каквото и да става, трябва да намалим товара на кораба“ — мислеше си той.

И заповяда:

— Топовете зад борда!

Хвърлиха в морето деветте топа. Пръски излетяха по върховете на мачтите. Но „Усърдие“ дори не се поклати.

— Излейте прясната вода! — извика капитанът.

Буретата бяха извлечени на палубата и добитата с толкова труд вода потече в морето. Но вече започна отливът, изчезна всякаква надежда да се освободят преди дневния прилив.

Целия ужас на положението си мореплавателите разбраха едва сутринта, когато се съмна. С всяка връхлитаща вълна корабът се триеше о камъка и бавно се рушеше. Наоколо плаваха отломъци от кила и обшивката. Достатъчно бе вятърът да се позасили и след двадесет минути от „Усърдие“ щяха да останат само трески.

Кук изпрати дърводелеца в трюма. Той се страхуваше да не би дъното да е пробито. Дърводелецът се върна пребледнял и каза:

— Сър, там има вода!

„Започна“ — помислиха си моряците, но никой не каза нито дума.

Кук сам слезе в трюма. Сандъците и празните бъчви плаваха в черна вода и бавно, почти невидимо, се повдигаха.

— При помпите! — викна Кук и се прибра в каютата си.

Заскърцаха две помпи и заизливаха мътни струи в морето. Моряците се разделиха на три команди, които изпомпваха водата поред.

Настъпи дългоочакваният дневен прилив, но не им донесе освобождение. Той се оказа по-слаб от нощния и само леко приповдигна кърмата на кораба.

В шест часа нивото на водата в трюма започна отново да се повдига и се наложи да се постави трета помпа. Четвъртата запасна помпа се оказа повредена. Кук заповяда да я изхвърлят зад борда.

Моряците бяха измъчени. Командите, които работеха при помпите, бяха принудени да се сменяват всеки седем минути. Офицерите заставаха на мястото на падащите от умора моряци и работеха наравно с всички. Никой не роптаеше. Всеки чувствуваше, че от този мъчителен труд зависи собственото му спасение.