Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 14

Те не обърнаха никакво внимание на кораба, но когато видяха приближаващата се лодка, се разбягаха. Само двама смелчаци с дълги дървени копия в ръка останаха на брега. Те викаха нещо войнствено и заплашително. Кук се учуди на храбростта им — в лодката имаше петнадесет души. Той им обясни със знаци, че белите имат най-мирни намерения, че искат да вземат прясна вода. Но двамата упорити австралийци не искаха нищо да чуят. Събраха камъни и започнаха да ги хвърлят към лодките. Боцманът, засегнат леко от един камък, стреля в един от австралийците със сачми и го улучи в крака.

Австралийците избягаха, но когато белите слязоха на брега, отново се показаха от гората, с големи дървени щитове в ръцете си. Напразно Кук им хвърляше гвоздеи и гердани. Те не обръщаха никакво внимание на подаянията и не мирясваха. Само нов изстрел със сачми ги накара да оставят моряците на мира.

След тоя случай Кук можеше да ходи свободно навсякъде, където му хрумне. Той обмисляше дали могат да се заселят в Австралия английски колонисти. Изследва почвата и видя, че е чернозем и може да дава отлични реколти. Високата тучна трева сякаш чакаше само пастирите да изкарат добитъка на нея. В океана се вливаше пълноводна река, в която се въдеше вкусна риба. Горите бяха редки, но дърветата — предимно евкалипти — поразяваха с височината и дебелината си. Въздухът звънеше от птичи гласове, а по крайбрежния пясък се виждаха следи от някакви животни. Кук изследва грижливо страната и беше много доволен от своите открития.

Едно не му се удаде — да завърже връзка с жителите. Когато ги срещнеше случайно в гората, опитваше се да ги заговори, но те се разбягваха при приближаването му. Хвана две малки момиченца и ги накичи от главата до петите с разноцветни гердани, като се надяваше с това да привлече австралийците. Ала когато пуснаха момиченцата, те захвърлиха всички гердани на земята и избягаха. Тогава започна да оставя брадви и гвоздеи на местата, където австралийците често ходеха. Но те дори и не се докосваха до тези скъпоценности.

След като се запаси с прясна вода, „Усърдие“ дигна котва и пое покрай брега на север.

Това беше скучно плаване. Австралия е много еднообразна. Равна верига от невисоки планини скриваше хоризонта. Те напомняха на Кук планините на Южен Уелз в Англия и той нарече целия този край Нови Южен Уелз. Кук грижливо съставяше подробна карта на австралийските брегове и нанасяше върху нея всеки нос, всеки залив, всяко крайбрежно островче.

На 25 май преминаха Тропика на козирога и навлязоха от умерения пояс в тропическия. Няколко дни по-късно Бънкс, който се разхождаше по брега, видя странно голямо животно, което имаше кожена торба на корема си. Това беше кенгуру, което дотогава европейците не бяха виждали. В кожената торба на корема кенгуруто носи малките си.

Плаването покрай бреговете на Австралия беше много уморително, но засега напълно благополучно. Никой от моряците и не подозираше каква опасност ги дебне.

НА РЪБА НА ГИБЕЛТА

— Сто и двадесет! Сто и осемнадесет! Сто и двадесет и три! — викаше морякът, който измерваше дълбочината с лота.