Читать «Убиецът» онлайн - страница 9

Облекчението, което изпитах, беше като от заляла ме прохладна морска вълна. Болниците никога не искат да звучат оптимистично, така че съобщението беше благоприятно. Позвъних на Бърк Рийди вкъщи и го вдигнах от леглото. Той можа само да каже:

— По дяволите, бях на крака цяла нощ. Кой е?

— Майк е, Бърк. Какво става с Велда?

— О, ти ли си. Почакай малко — чух как налива нещо и го изпива, после рече: — Този път прескочи трапа. Ужасно мозъчно сътресение. Ударът е нанесен достатъчно силно, за да я убие, но косата й е образувала дебел сноп под предмета и това е притъпило въздействието. Страхувах се, че може да има счупване на костта, но нямаше. Всичките й жизнени показатели се възстановяват и ще я държим изолирано още един ден.

— Дойде ли в съзнание?

— В около четири часа тази сутрин. Беше само кратко събуждане и заспа отново.

— Кога мога да я видя?

— Може би тази вечер, но не искам никакви разговори. Тя ще бъде замаяна от успокоителните лекарства или ще има адско главоболие. И в двата случая няма да иска да говори.

— С какво е ударена?

— Някой ден ще намерят друго название на така наречения „тъп предмет“. Обаче не е бил твърд като, например, желязна тръба. Затова е имал по-слабо премазващо действие и доколкото съм запознат с обвитите с кожа палки, нападателят е използвал нещо такова. Между другото това писах и в доклада си за полицията — той спря за момент, после продължи: — Мег ми каза, че в другия кабинет е имало мъртвец.

— Бърк, ти не би могъл да му помогнеш. Той наистина беше мъртъв. А Велда беше жива и само това имаше значение.

— Ти си сантиментално копеле, знаеш ли?

— Само реалист, момче.

— Искам да знам за какво е всичко това.

— Ще научиш.

— Надявам се. Ти вече си единственият ми източник на развлечения.

— Не ми трябват развлечения — казах аз. — И, Бърк…

— Да?

— Благодаря.

— Няма проблеми. Ще получиш сметката.

Затворих, направих кафе в кухнята и изядох една кифла, останала от вчера. Когато включих радиото за новините, трябваше да чакам петнайсет минути, за да стигнат до местните и говорителят спомена за убийство с мъчения в кантората на един бизнесмен от Манхатън. Случаят е подследствен и никакви имена не бяха съобщени. Досега жертвата не е идентифицирана.

Тъкмо си бях налял втората чаша кафе, когато позвъни телефонът. Обаждаше се Пат.

— Мисля, че трябва да дойдеш в кабинета ми.

— Какво е станало?

— Ами, най-малкото, разполагаме с идентификация на жертвата.

— И какво още?

— Имаме тук някаква странна компания.

— Лоша?

— Не е добра.

— Добре. Ще си сменя бельото — казах аз. След добрата новина от болницата нищо не можеше да ми развали деня.

Неделя сутринта в Ню Йорк не прилича на никое друго време. От зазоряване до десет часа градът е като нероден зародиш. Съществуват слаби звуци и размърдване, които едва се забелязват, след това се появяват леки движения и възникват форми, но нищо не се случва. Това е време, през което бързо и спокойно можете да отидете навсякъде поради необичайната пустота.