Читать «Убиецът» онлайн - страница 10

Самотният таксиджия, който ме взе, скоро завършваше смяната си и за щастие не искаше да говори. Закара ме до сградата на Пат, взе ми парите, щракна бутона на надписа „Не работи“ и се върна в града.

Неделята се бе просмукала даже в полицията. На партера беше време за кафе и понички и работеше минимален екип. Всички бяха дружелюбни, в това число и сержант Клаус, който ми намигна и каза, че капитан Чеймърс и компания ме чакат горе.

Пат беше в коридора когато излязох от асансьора и, без да каже дума, ме поведе към кабинета си. Като затвори вратата, рече:

— Ти заяви, че не познаваш човека, който беше убит.

— Така е, не го познавам.

Пат нещо го бе прихванало и беше бесен.

— Сигурен ли си?

— Слушай, Пат, за какво става дума? Казах ти, че не го познавам.

— Това е момчето, което разнася поръчки от един магазин за канцеларски материали и ти е донесъл за одобрение няколко бланки.

— Велда се занимава с тези неща.

— Човекът се е обадил в магазина и е казал на шефа си, че поръчката се одобрява и трябва да се изпълни.

— Значи затова е бил на бюрото ми. Казаха ли ти времето?

— Било е около десет и двайсет.

— Това изяснява нещата.

— Но има и още нещичко.

— О!

— Името му е Антъни Ди Сика. Говори ли ти нещо?

Поклатих глава.

— Значи някъде е премахнал частицата „Ди“ от името си.

— Така изглежда.

— Това обяснява инициалите В. Д. на оная кутия. Трябва да е била на баща му. И така, докъде стигнахме?

— Имаме досие за него в Ню Йорк. Два пъти е затварян за дребни престъпления преди петнайсет години. Слаба работа, но поне има досие. Успяхме да измъкнем тези данни, когато проучвахме шофьорската му книжка.

— А някакви отпечатъци?

— Онези отрязани пръсти се върнаха от лабораторията тази сутрин. Снехме им отпечатъците и ги пуснахме в компютрите.

— И какво мислиш, Пат?

— Обикновено се оправяме с нашите убийства без някой да ни се бърка. А сега внезапно се проявява височайш интерес… от кабинета на областния прокурор.

Свих рамене.

— Значи има право.

— Това не е общо правило, момче. Когато се върнах тук, вече беше дошло нареждане. Онази бележка остава поверителна, докато областният прокурор реши да я оповести. Струва ми се, че това, което ги е разтърсило, е подписът Пента. По дяволите, не би могло да бъде друго.

— Какво обяснение ти дадоха?

— Дадоха ми куп лайна, това е. Вдигнах страшна врява горе, но когато инспекторът ти казва да приемеш нещо, ние го приемаме.

Приятелски потупах Пат по рамото.

— Ако ония катерички искат да си играят игрички, нека си играят. Един такъв смахнат случай може да породи някои доста интересни заглавия.

— Похватите им вонят, Майк — той помълча, после ми хвърли изпитателен поглед. — Споменавал ли си за оная бележка някъде?

— За пръв път участвам в нещо, при което глутницата новинари не е по петите ми. Покрай уикенда и офиса ми на осмия етаж, където не би могъл да побереш онези момчета, това беше едно дяволски спокойно убийство. Колко други станаха последната нощ?

— Четири в Манхатън.

— Значи сме се загубили в навалицата.