Читать «Убиецът» онлайн - страница 8

Попитах:

— Какво мислиш?

— Постоянна квартира. Гадна, но подредена. Три костюма и спортно сако висяха в гардероба, всичките по на няколко години. Два чифта обувки, кафяви и черни, бяха на пода до куфар „Самсонайт“, който беше отворен и празен. В ъгъла, почти невидим, лежеше малък метален правоъгълник. Взех го с носна кърпа.

— Пат…

Той дойде и му показах пълнителя на автоматичен пистолет. Беше пълен със 7,65 милиметрови патрони.

— Чудесно — промърмори. — Хайде да намерим останалото.

Търсихме, но това беше всичко. Наоколо нямаше пистолет за този пълнител. Пат каза:

— Това е ужасно странно.

— Не непременно. Беше ритнат в ъгъла на гардероба. Може да си е стоял там отпреди той да се засели тук. Почти нямаше да го забележа.

За петнайсет минути бяхме огледали всеки сантиметър на жилището. Картонена кутия в един от шкафовете съдържаше няколко десетки квитанции от платени сметки, няколко фиша от заплати и пачка стари двудоларови талони за залагания от хиподрума в Джърси. Беше глупав сувенир, но поне е можел да пресмята загубите си.

Единственото нещо, което сякаш не си беше на мястото тук, бе ръчно изработена кутия за инструменти с набор длета, бургии и два чука с много износени дръжки. Пат рече:

— Тези инструменти са антики, всичките са направени от сержант Хардуеър още през двайсетте години — той погали едно от дългите тънки длета, като провери остротата му с върха на пръста си. — Някой е извършвал прецизна работа с тези джунджурии. Истинска скулптура.

— Мислиш, че са откраднати?

— Защо? Не могат бързо да им се вземат парите. Повече ми прилича на спомен — Пат обърна кутията с дъното нагоре. На него грижливо бяха гравирани инициалите В. Д.

— По-добре пипай с гумени ръкавици — усмихнах се аз.

— После ще си направя пеницилинов удар — той огледа квартирата за последен път. — Антъни Сика не е завещал кой знае какво. Чудя се кой ли е наследникът?

Намествах касата в отвора, който беше направил кракът на Пат.

— Е, вземи кутията с инструменти, за който е там от роднините му. Нищо друго не си заслужава.

Той угаси светлината и затвори вратата. Когато пипнешком слязохме по стълбите и излязохме на улицата, постояхме там около минута като и двамата се чудехме какво ли е накарало човек като Антъни Сика да живее на такова място и единственото му съкровище да е кутия със старинни инструменти.

Най-после Пат сви рамене под дъжда и влязохме в колата. Той хладнокръвно ме погледна.

— Оня убиец не ще да е търсил Сика, Майк.

— За какъв дявол ще търси мен? Той запали мотора.

— Мисля, че ще трябва да открием това.

2

Спах без сънища, но се събудих уморен. Чувствах се като че ли бях тичал и се събудих с усилие. Само няколко секунди продължи объркаността във времето, след това цялата сцена от предишния ден ме връхлетя с трясък.

Ръката ми грабна телефона и трескаво избрах номера на болницата. Изгарях от нетърпение, сбърках номера и трябваше да набирам отново. Този път от централата ме свързаха със сестрата на етажа, където беше Велда. Тя тихо ми съобщи, че Велда е прекарала спокойна нощ, все още е в критично състояние, но се подобрява. Не, още не може да бъде посещавана.