Читать «Убиецът» онлайн - страница 5

— Какво?

— Нещо, което убиецът оставя, за да го запомнят с него.

— Това е доста сложен начин да си напишеш името — подхвърлих.

— Съгласен съм — каза медицинският експерт, — но пък никога няма да го забравите. Ала този, на когото е искал да направи впечатление, е самата жертва. Вижте, нека ви покажа как го е направил.

Взе ръката на мъртвеца, вдървена след смъртта, като я насили да опъне показалеца и остави другите кокалчета да се свият надолу към бюрото. Там, където свършваше пръстът, се виждаше драскотина от острието по дървото.

— Представете си какво е да си длъжен да гледаш как ти режат всеки пръст точно на кокалчето, и да не можеш даже да извикаш за облекчение! Болката трябва да е невероятна, но дори и тя не може да бъде толкова ужасна, колкото финалното забиване на шиша в главата му.

— Какво пазите за накрая, докторе? Медицинският експерт отправи към Пат всезнаеща усмивка.

— Искаш да знаеш как един възрастен човек се е оставил да бъде напълно обездвижен по този начин ли?

— Именно — отговори Пат.

Като обърна въртящия се стол така, че гърбът на жертвата се оказа срещу нас, медицинският експерт повдигна рошавата коса и отмести малко снопче над ухото.

— Удар с обичайния тъп предмет, достатъчно силен, за да направи жертвата безчувствена за около десет минути.

Устата ми пресъхна и сякаш нещо запълзя по гърба ми. Ударът, който беше отправил към Велда, не беше, за да я зашемети. Онова беше убийствен удар, замах с обмислено намерение да умъртви. Отново погледнах телефона. Мег все още не се бе обадила.

Пат се наведе и внимателно разгледа трупа. Ръката му закачи сакото и го разтвори. От джоба на ризата стърчеше чек от „Кон Едисън“, сгънат на две. Пат го разгъна и прочете името:

— Антъни Сика — той ми го показа. — Познаваш ли го, Майк?

— Никога не съм го виждал — адресът му беше от Лоуър Ийст Сайд в Манхатън.

— Късметлия си, че си имал заместник.

— И е ужасно, че Велда не е имала.

Напрежението отново ме обхвана и започнах да дишам тежко, без да го съзнавам. Пат разтърси ръката ми.

— Стига, Майк!

Избърсах уста с опакото на ръката си и кимнах. Медицинският експерт посочи бележката.

— А това е грешната стъпка на неговото его, не мислите ли?

Мъртвецът не може да чете, кой тогава? И кой е Пента?

— Оставяш ни цялото това забавление, докторе.

— Дръжте ме в течение. Много съм заинтригуван. Ще получиш доклада ми утре — когато минаваше край мен ми отправи отново оня син поглед. — Познавам ли ви, сър?

— Майк Хамър — казах аз.

— Чувал съм да ви споменават.

— Това е моята кантора.

— Да — той се огледа, странно критичен. — Кой ви е мебелирал?

— Това е неговото чувство за хумор — поясни Пат, когато експертът излезе. След това повика двама от хората си да се заемат със самия труп.

Отидох до телефона и се обадих на Мег. Телефонният секретар каза, че тя ще се върне в шест часа. Обадих се директно в болницата, но там още нямаха доклад за състоянието на Велда. Никой не искаше да прави предположения.