Читать «Убиецът» онлайн - страница 4

— Виж какво… Когато Велда дойде на себе си… — видях израза на лицето на Пат и кимнах. Стомахът ми беше станал на възел и исках само да глътна малко чист, студен въздух. — Станах в седем. Взех душ, облякох се и отидох в магазинчето за кифли, взех вестника, върнах се в апартамента, ядох, прочетох новините и тръгнах на гимнастика.

— Къде?

— В салона на Бинг. Знаеш къде е. Пристигнах там в девет и половина, занимавах се повече от час в една зала, взех душ и излязох в единайсет и половина. Бинг лично може да потвърди това. До кантората ми е двайсет минути пеша, а по пътя срещнах двама познати. Единият беше Бил Шийн, ченгето-бияч, а другият — Манюъл Флорио, собственикът на бар „Помпели“ на Шесто Авеню. Вървяхме заедно известно време, после се разделихме. Дойдох в кантората няколко минути преди дванайсет и влязох в… това — посочих с ръка стаята. — Бърки Рийди ще ти даде медицинския си отчет за Велда, а медицинската експертиза ще може да установи часа на смъртта доста точно, така че не ме замесвай със заподозрените.

Пат свърши с писането, откъсна лист от бележника си и го затвори. Повика един от детективите, подаде му листа и му каза да провери всички детайли на моя разказ.

— Нека се придържаме стриктно към системата, момко. Погледни истината в очите, ти не си сред любимите й.

Медицинският експерт беше нисък бъчвоподобен човек със светлосини очи, настръхнали от любопитство. Всяка дреболийка беше съществен пункт и когато свърши с физическата страна на изследването отстъпи назад и бавно обиколи трупа, сякаш извършваше психологически анализ на престъплението. Пат не се опита да го прекъсне. Това беше времето на медицинската експертиза и каквото и да видеше при своето изследване сега, щеше да бъде ценно, защото тялото никога вече нямаше да бъде огледано в това положение. Два пъти той се връща, за да разгледа критично настолния шиш в челото на мъртвеца, след това направи доволна гримаса и с щракване затвори чантата си. Пат попита:

— Какво мислиш?

— За времето?

— Да, да кажем.

Медицинският експерт погледна часовника си.

— Бих казал, че е убит между десет и единайсет часа. Положително не след единайсет. Ще кажа по-точно след аутопсията. Идентифициран ли е?

— Не още — каза Пат.

— Интересна смърт. Тези лицеви и гръдни разрези са направени с изключително остър инструмент с късо острие.

— Джобно ножче? — попитах го аз.

— Да, възможно е. Някои хора носят такива неща.

— Някаква медицинска причина за разрезите?

— Искате да правя предположения?

— Разбира се — потвърди Пат.

— Направени са, за да изплашат жертвата. Смайващо е какво може да направи с психиката на човека видът на острие, което разкъсва собственото му тяло. Тези рани са прекалено дълбоки, за да ги нарека повърхностни, но не достатъчно дълбоки, за да бъдат фатални.

— И това ни довежда до ръцете.

— Едно твърде необикновено обезобразяване — неговите ярки сини очи погледнаха двама ни, после се спряха на Пат. — Виждал ли си нещо такова досега? — Пат поклати глава. — Спомням си, че някъде съм чувал за подобно нещо. Ще направя малко разследване по въпроса, когато се върна в кабинета си. Откровено казано, мисля, че е подписана стратагема.