Читать «Убиецът» онлайн - страница 2

Пулсът на Велда бе слаб, но го имаше, и когато повдигнах косата й, видях огромен хематом над ухото й с широко разцепена кожа от страшната подутина под него. Дишането й беше плитко и признаците на живот в нея бяха съвсем слаби. Грабнах палтото й от закачалката, обвих го около нея, изправих се и се насилих да прогоня гнева си, след това намерих номера в телефонния указател и го избрах.

Сестрата каза:

— Кабинетът на доктор Рийди.

— Мег, тук е Майк Хамър. Бърк там ли е?

— Да, но…

— Слушай, повикай линейка с носилка и накарай Бърк да дойде веднага. Велда е тежко ранена.

— Злополука?

— Не. Нападната е. Някой се е опитал да й разбие черепа.

Докато набираше, тя поръча:

— Не я помръдвай. Веднага ще пратя доктор. Пази я на топло и…

Затворих насред изречението.

Пат Чеймбърс не беше вкъщи, но телефонният му секретар заяви, че е на работа. В номератора се обади един сержант, взе името ми, свърза ме и когато Пат каза „Капитан Чеймбърс“, му наредих да дойде в кантората ми с чувал за трупове. Не можех да губя време за обяснения, когато Велда може би умираше до мен.

Вях безпомощен, неспособен да направя друго освен да коленича, да държа ръката й и да й говоря. Кожата й бе студена и влажна, пулсът отслабваше. Безсилието, което изпитвах, беше като в сънищата, когато се опитваш да избягаш от нещо ужасно, което те преследва, но не можеш да тичаш достатъчно бързо. А сега трябваше да стоя тук и да гледам как Велда се разделя с живота, докато някакво копеле навън непрекъснато се отдалечаваше все повече и повече.

Ръце обвиха раменете ми, дръпнаха ме назад и Бърк каза:

— Хайде, Майк, пусни ме до нея.

Почти се метнах върху него преди да разбера кой е и когато видя лицето ми, той попита:

— Добре ли си? След малко отговорих:

— Добре съм — и се отстраних от пътя му.

Бърк Рийди беше лекар, излязъл от касапницата на Виетнам с целия опит, необходим за да се справи със спешен случай като този. Той и сестрата се движеха бързо и усещането за безпомощност, което изпитвах, отслабна. Преместих бюрото, за да им направя място, като се опитвах да не слушам коментарите им. В тяхната интонация имаше нещо, което носеше белег на безнадеждност. Почти веднага пристигнаха и хората с линейката, явно доволни, че виждат лекар, дошъл преди тях. Те внимателно сложиха Велда на носилката и я изнесоха от кабинета, а Бърк отиде с тях.

През цялото време Мег внимателно ме бе избутвала настрани, като нарочно закриваше полезрението ми, защото разбираше какво става в главата ми и когато те излязоха, ми подаде чаша с вода и капсула от пластмасово флаконче.

Поклатих глава.

— Благодаря, но нищо не ми трябва.

Тя затвори капачето на флакончето.

— Какво е станало, Майк?

— Още не знам — посочих вратата на моя кабинет. — Иди и погледни там.

В очите й се мярна безпокойство, отиде до вратата и я отвори. Не мислех, че сестрите от нейното поколение могат така да се задъхат. Мег закри уста с ръка и главата й се затресе от ужас.

— Майк… Ти не спомена…

— Той е мъртъв. Велда не беше. Ченгетата ще се погрижат за него.

Тя отстъпи заднешком от вратата, после се обърна и ме погледна.