Читать «Убиецът» онлайн - страница 12

— Не обичаме загадките, мистър Хамър. Мълчах и чаках.

Мис Еймъри каза:

— Изглеждате замесен в убийство. Алибито, което сте представили на капитан Чеймбърс, е проверено, така че не сте участвали в извършването на убийството, но въпреки това изглеждате главното действащо лице.

— Радвам се, че казахте „изглеждате“. Тя пропусна забележката ми.

— Очевидно жертвата е взета за вас и ужасно жестоко е малтретирана. Ако това е акт на отмъщение, убиецът положително трябва да е имал причина.

— Мис Еймъри — обадих се аз, — радвам се, че не ми прочетохте какви права имам.

— Не сте арестуван, мистър Хамър.

— Но това си е чист разпит.

— Точно така. А вие сте законен частен детектив по законите на щата Ню Йорк, с разрешение да носите оръжие и се очаква да бъдете в пълно съгласие със законите и статутите на този щат и да съдействате изцяло при усилията за тяхното изпълнение.

Нямаше нищо, което би могло да изпълзи отдолу, така че отново се усмихнах с онази незабележима усмивчица.

— Какво мога да ви кажа?

— В бележката се споменава, че сте убили някого — рече тя.

— В бележката се споменава, че съм убил убиеца — напомних й аз.

— И това е загадката — вмъкна Колман. Пръстът му подчерта написаното с главни букви „УМИРАШ, ЗАДЕТО МЕ УБИ“.

Досега Пат не бе казал нищо. Беше ме оставил да водя топката.

— Мистър Колман… Никога не съм обвиняван в убийство. Нито в углавно престъпление. Това, което изглежда имате пред себе си, е някакъв психопат, който е решил да разруши кабинета ми, за да извърти страхотен номер.

— Научихме, че никога не ходите в кабинета си в събота.

— Рядко — казах аз.

— Имахте уговорка за среща с лице, което никога не сте виждали.

— Моят бизнес е главно такъв.

— Секретарката не ви е дала никакви сведения за характера на срещата — продължи.

— В моята работа клиентите нямат интерес да излагат работите си на секретарките. Аз съм главният двигател.

Той дълго и втренчено ме гледа, носле заговори:

— Изглежда цялата игра е била, за да ви примамят и да бъдете убит. Че се е осуетила не ни интересува. Важното е защо въобще е станало. Убиецът явно ви обвинява в убийството на някого.

— И ако си е направил такъв труд да отмъсти за него, значи то наистина е станало? — чаках. Никой нищо не казваше. Добавих: — Бива си я вашата загадка. Напуска кабинета жива, с обвинение, че е убита.

— Кой е Пента? — попита Кандейси Еймъри. Но бях готов и за такъв въпрос.

— Защо питате за това един мъртвец?

— Защото бележката е написана, за да бъде прочетена от човек, който още е бил жив. Искал е да се увери, че жертвата знае защо умира и кой я убива. Ако е мислел, че убива вас, значи е знаел, че ще познаете името, преди да умрете.

— Умно, мадам, много умно. Би могло да е възможно, но за съжаление не е. Нека сега ви кажа нещо. Ако изобщо имах някаква информация по въпроса, щях да я дам на Пат на местопрестъплението снощи. Имаме налице огромен късмет и не знам къде и как, но, по дяволите, вече съм замесен. Адски сигурен съм, че съм замесен. Когато е ударил Велда, аз вече съм бил вътре, и ще остана вътре, докато този шибан психопат бъде прикован за стената. Съжалявам за езика, лейди, но така стоят нещата.