Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 23

— Разбирам — промърмори Мелиадус и си помисли, че подобни зверове ще наложат известна промяна в тактиката. — И с колко драконови кучета разполагате?

— Стигат ни — рече вторият гост.

Продължиха нататък, запознавайки се с присъстващите, всеки от които също като Адаз Проми бе подготвил по един въпрос, за да предостави на барона възможност да измъква допълнителна информация от емисарите. Постепенно стана ясно, че странниците са готови да опишат най-общо мощта на своята армия и оръжия, но и са достатъчно предпазливи, за да избягват всякакви подпитвания за числеността на тази армия и силата на оръжията. Мелиадус вече си даваше сметка, че само една вечер едва ли ще е достатъчна, за да се сдобие с нужните сведения, ако въобще му се удаде подобна възможност.

— Науката при вас е доста напреднала — рече той, докато крачеха из навалицата. — Във всеки случай е по — напреднала от нашата.

— Може би — отвърна Оркай Хеонг Фуун. — Но аз не зная почти нищо за вашата наука. Интересно ще бъде да сравним достиженията си.

— Вярно, така е — съгласи се Мелиадус. — Чух например, че вашите летящи машини ви докарали от няколко хиляди километра за съвсем кратко време.

— Това не бяха летящи машини — рече Оркай Хеонг Фуун.

— Така ли? А какво?

— Наричаме го Земна колесница — движи се под земята…

— От какво се задвижва? И с какво пробива земните пластове?

— Ние не сме учени — намеси се Коу Шаланг Гат. — Честно казано, не разбираме много от машини. Оставяме за тях да се грижи простолюдието.

Барон Мелиадус отново се почувства оскърбен, но трябваше да спре, за да представи новодошлите на графиня Флана Микосеваар. Той произнесе името й, а графинята се поклони.

— Колко сте високи — промърмори дрезгаво тя. — Да, ужасно високи. — Баронът понечи да продължи, смутен от странното поведение на графинята, макар да бе очаквал подобна реакция. Но Флана протегна ръка и докосна рамото на Оркай Хеонг Фуун. — И колко са широки плещите ви. — продължи тя. Емисарят не отговори, замръзнал неподвижно. Дали не го беше обидила? — зачуди се Мелиадус. И да е така, щеше да се зарадва. Не очакваше емисарите да се оплачат, тъй като очевидно беше във взаимен интерес поне за момента да поддържат привидно приятелски отношения. — Мога ли да направя нещо за вас? — продължи Флана и направи неразгадаем жест с ръка.

— Благодаря ви, нищо за момента — отвърна мъжът и продължи напред.

Флана изпроводи странниците с изумен поглед. Никога досега не бяха й отказвали и тя се чувстваше заинтригувана. Дълбоко в себе си реши да направи нов подобен опит при първа възможност. Странни бяха тези мълчаливи посланици, крачещи вдървено из тълпата. Приличаха й на хора от метал. Възможно ли бе нещо да пробуди в тях човешки чувства?

Огромните маски от разноцветна кожа се полюшваха над тълпата, докато Мелиадус ги представяше на Джарак Нанкенсеен и неговата дама, дукеса Фалмолива Нанкенсеен, която на млади години бе участвала в не едно сражение редом със съпруга си.