Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 22

— Ето онзи навремето е бил принц на Маджария, а двете девойки до него — близначките — са сестри на турския султан. Русокосата плених лично, а дорестият жребец е от България. Много от тях съм обучавал лично… — Но докато перверзните забавления действаха успокояващо върху мислите на барон Мелиадус фон Кройден, емисарите на президент-императора Чонг Манг Щен седяха все така неподвижно и мълчаливо.

Ето че и тази забава приключи и участниците се оттеглиха (съвсем очевидно за облекчение на емисарите). Освежен и ободрен, барон Мелиадус вече се питаше дали тези същества са от плът и кръв. Дошло бе време да възвести началото на бала.

— А сега, господа, — рече той и се надигна, — последвайте ме из залата, за да ви представя на всички, които се събраха в чест на вашето пристигане.

Двамата емисари го последваха с вдървени движения, извисявайки глави дори над най-високите посетители.

— Ще танцувате ли? — попита ги баронът.

— Съжалявам, ние не танцуваме — отвърна глухо Коу Шаланг Гат и тъй като според етикета първи трябваше да започнат танците гостите, никой не посмя да танцува. Мелиадус кипеше от гняв. Какво очакваше от него крал Хуон? Как да се разбере с тези два автомата?

— Нямате ли танци в Азиакомуниста? — понита той с треперещ от яд глас.

— Не и такива, каквито сте свикнали да изпълнявате тук, предполагам — отвърна Оркай Хеонг Фуун и въпреки че гласът му прозвуча безстрастно, барон Мелиадус имаше усещането, че подобни занимания са под достойнството на благородниците в Азиакомуниста. С всеки изминат миг ставаше все по трудно да се държи любезно с надутите странници. Мелиадус не беше навикнал да сдържа чувствата си, когато общува с чужденци, и тайно си обеща да се позабавлява с тези двамата веднага щом бъде удостоен с честта да поведе армия, с която да завладее Далечния изток.

Барон Мелиадус спря пред Адаз Проми, който се поклони на двамата гости.

— Позволете да ви представя един от нашите най-изтъкнати военачалници, граф Адаз Проми, Гранд констебъл на Ордена на хрътката, Принц на Пари и Защитник на Мюншен, Главнокомандващ Десетата хилядница. — Гравираната кучешка маска кимна.

— Граф Адаз предвождаше армията, с чиято помощ завладяхме Европа само за две, вместо за двадесет години — обясняваше Мелиадус. — Неговите Хрътки са непобедими.

— Баронът ме ласкае — рече Адаз Проми. — Уверен съм, господа, че в Азиакомуниста разполагате със също толкова могъщи легиони.

— Не зная, може и така да е — отвърна Коу Шаланг Гат. — От това, което чух, армията ви трябва да е свирепа като драконови кучета.

— Драконови кучета ли? Че какво е това? — попита Мелиадус, припомнил си задачата, възложена му от крал Хуон.

— Нямате ли драконови кучета в Гранбретан?

— Може би са ни известни под друго название. Не бихте ли ги описали?

Коу Шаланг Гат направи движение с жезъла.

— Те са приблизително два пъти човешки ръст — по нашите представи — и имат поне седемдесет остри като бръснач зъби. Целите са покрити с косми и имат лапи като котките. Използваме ги при лова на едни влечуги, които опитомяваме и тренираме за война.