Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 21

Барон Мелиадус плесна с ръце, давайки знак за начало на веселбата. Придворните се дръпнаха настрани като завеси и заеха места на срещуположните краища на залата, а в средата дотичаха гимнастици, акробати и клоуни, които заиграха под акомпанимента на завладяваща музика, бликаща от галериите. След миг пред очите им се вдигна пирамида от човешки тела, люшна се и се срина, за да се превърне в друга сложна фигура, клоуните се кълчеха и си прилагаха онези опасни номера, които се очакваха от тях, докато акробати и гимнастици се премятаха с главозамайваща скорост, крачеха по тънки, опънати високо из залата жици, или изпълняваха рисковани трикове на увисналия под тавана трапец.

Флана от Канбъри не следеше задъхано гимнастиците, нито пък бе заинтригувана от номерата на клоуните. Вместо това тя обърна своята красива жеравова маска към емисарите и се зае да ги оглежда с обичайното си за подобни случаи любопитство, замислена върху възможността да се запознае с тях по-отблизо, тъй като новодошлите вероятно криеха в себе си странни и чудати различия, особено ако — както самата тя подозираше — телата им се отличаваха от тези на човеците.

Мелиадус, който все още не можеше да се освободи от чувството, че е подценен от своя крал и вероятно е станал жертва на заговор, замислен от най-близките му приятели, полагаше върховни усилия, за да се държи любезно. Баронът бе известен с умението си да се харесва и да прави благоприятно впечатление благодарение на гордата си осанка, остроумието и мъжествения си вид, но точно тази вечер всички тези качества сякаш се бяха наговорили да му изневеряват.

— Харесва ли ви веселбата, почитаеми велможи от Азиакомуниста? — попита той, но в отговор получи само леко кимване. — Не са ли забавни тези клоуни? — Този път само леко мръдване с ръка от страна на Коу Шаланг Гат, същия, който носеше златния жезъл. Или пък: — Колко интересно! Тези жонгльори закупихме в Италия, а гимнастиците навремето са принадлежали на краковския княз — сигурно в двора на вашия император имате не по-малко умели майстори на забавата… — При тези думи вторият емисар, Оркай Хеонг Фуун, размърда сякаш с досада едрото си тяло на трона. В резултат от тези неумели опити нетърпението и досадата на барона растяха и го караха да си мисли, че тези грозновати същества, кой знае защо, си въобразяват, че стоят много по-високо от него, или пък се измъчват от непреодолима скука. С други думи, беше му не само трудно, но почти невъзможно да продължава този странен разговор, затрудняван допълнително и от шумната гръмогласна музика.

След известно време той отново плесна с ръце.

— Достатъчно. Вървете си. Време е за по-екзотични забавления. — И той се намести удобно на трона, а в залата се появиха еротичните акробати и се заеха да изпълняват различни номера, които се радваха на особена популярност сред поквареното благородничество на Тъмната империя. Баронът избухна в смях, разпознал някои от участниците, и ги посочи на своите почетни гости.