Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 23

Из тълпата се разнесе смях.

— Каква е наградата ли? — подсмихна се полковника. — Ами тя е да го очистиш и сервираш за обяд. — и после изрева: — ТРЪГВАЙТЕ!

Мъжете започнаха да се спускат по склона и мракът постепенно ги погълна — като самотна вълна малките раковини по плажа. Долу се простираха светлините на Денвър — градът, в който имаше най-много вируси. Израснали от нищото, еднакво силни в тяхната простота и мисловна енергия, те се бяха превърнали в разум, който беше обсебил цялата система. Те не биха се колебали да убиват за да я запазят. Много от мъжете, които нямаше да се върнат знаеха това, защото вирусите се бяха научили и да вземат живот, не само да изключват. И го правеха по най-жесток начин.

Енергията, необходима за формирането на вирус, колкото и много да беше тя, не можеше да се сравнява със сложността на процеса водещ до създаването на зрял човек. Да се обучи този човек да мисли и да убива трябваха не по малко енергия и време. А хората време нямаха. Тези от тях, които щяха да оцелеят и представа си нямаха какво им готвеше бъдещето. Ако знаеха, биха се изключили от системата. Още тогава.

Докато все още можеха да го сторят.

* * *

— Това няма да го ям! — извика Питър. — По бузите му беше набола рядка брада, а косата му — черна като абанос, беше дълга под раменете и пристегната в конска опашка под тила.

— Ще ядеш. — кротко каза Патрик, който беше полегнал на самоделния хамак и драскаше нещо върху една метална плоча. — За идните поколения.

— Имаш от онази гнусотия върху зъбите си. — каза отвратено Питър и блъсна паницата. — Писна ми! По-добре да престанем да разлагаме лайната си в химическата тоалетна — така поне със сигурност ще серем това, което сме яли. — каза нацупено. — И престани да скърцаш с този пергел. Лазиш ми по нервите!

— Ако веднага не спреш да се правиш на климактерична истеричка, ще те дам на роботите. — Патрик се ухили. — Така те ще направят суфле от теб, а аз най-сетне ще се почувствам самотен, което пък е като коктейл в Риц, пред твоето мрънкане.

Питър направи обидена гримаса и подуши храната в купата под портативния синтезатор.

— Ако някой ми каже, че ще живея още сто години, ще се самоубия на минутата. — каза той и изгълта съдържанието в купата с умението на фокусник, който държи изпит пред съюза на слепите. — Гадост! — жално изхълца Питър.

Докато преглъщаше и последната хапка из кораба се разнесе оглушителния вой на сирена. Приблизително по това време, Дийн и неговия отряд приключваха с остатъците от Вируси в седалището на НотДриймс. Но това далеч не бе всичко.

Ако хората в системата бяха развили и осъществили плана си последователно, започвайки с изселване на сили от граничните райони, то със сигурност нещата нямаше да се развият по този начин. Вместо това Дийн нахълта в тяхното свърталище размахвайки заплашително пръст, одра кожите на най-мощните от Тях и си ги закачи на пояса. Не е документирано еволюирал вирус да развива паралелни нервни механизми аналогични с човешките чуства, но по реакцията им можеше да се отсъди, че Те здравата се бяха изплашили.