Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 22

Мартин Дамянов

Питър преброи бавно до три, ухили се като прецизно оглозган череп и натисна спусъка.

Умрете гадини! Дано се гърчите дълго в тенекиения ви ад!

* * *

Дийн беше събрал мъжете на хълма. Жените и децата стояха в гората и пазеха селището, макар че те се биеха не по-зле. Дийн започна да говори, отначало тихо и колебливо, но в последствие все по-уверено. Силата, която потече във вените му се смеси с натрупаната ярост и омраза, образува монолитна композиция, и се разля по цялото му тяло като от време на време го караше да потреперва и стиска юмруци.

Дийн говореше през зъби, гримасничеше и думите му изгаряха тъй както гореше сърцето му, но той разпалваше същите чуства и у тези, които го слушаха, караше ги да консумират яростта си, да я превръщат в сила. О, той беше развил силата си, беше се усъвършенствал — можеше да помести цели планини, ако поискаше. Волята му можеше да прекърши най-дебелия дъб, да стоши най-твърдия камък, да пресуши най-дълбокия вир. Да убие безброй вируси, когато дойдеше времето за това. Той беше обучил своя армия, беше калил стотици мъже в много битки. Беше повярвал в съдбата си и я беше споделил с много други. No more mr. Nice Guy!

Той хвърли последен поглед по насъбралото се множество.

— Надявам се сте запомнили всичко, което ви казах. В градски бой всичко е възможно, дори срутване на цели квартали от жилищни блокове. И дано в този случай сте с каска на главата.

Един мъж отиде до Дийн и го стисна за рамото. Като бивш военен той организираше тактическата страна на предстоящия набег. Изправи се до момчето и заговори с шлифования след дълги години по полигоните глас.

— Не се разделяйте. Ходете винаги по групи и действайте заедно. Ще накажа всеки, който пренебрегне заповед. Целият град е пълен с вируси и няма да позволя безразсъдство. Саморъчно ще изключа всеки, който причини смъртта на другар. Ясно ли е?

Редиците зашумяха.

— Ако обстоятелствата изискват де се разделим? — попита някакъв глас.

— Кой каза това? — попита полковникът и сивите му очи огледаха критично множеството. — Май съм ви надценил. — смъмра той — Дийн, ти уверен ли си, че всички тук преминаха теста?

— Да. — каза Дийн. — Без изключение.

— Явно е трябвало да проведем още един тест, където да отсеем кретените. Всеки… — извиси отново глас полковникът от което острите му скули изпъкнаха още повече — …екип представлява бойна единица. Липсата на комуникация по време на битката, лишава единиците от централно командване. Самото естество на радиото обезсмисля използването му. Вирусите ще са там и ще са изяли половината от главата ви докато още въртите копчето на честотата. Ето защо трябва да се действа светкавично и координирано, ако ви е мил животa. Разделянето на екипа означава смърт, защото вирусите ще атакуват първо вас. Ако екипът ви все пак се разформирова, присъединете се незабавно към друг екип. Други тъпи въпроси?

— Да! Каква е наградата за изкормен Вирус полковник?