Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 21

— Ела тук. — каза той. Когато момчето се приближи той му нахлузи маската и натисна стартовия бутон.

Машинката забръмча и започна да работи — зелена индикаторна светлинка показваше нивото на кислорода в преработения и филтриран въздух. Патрик го беше нагласил на 21 % — колкото беше на Земята. Всяка друга стойност бе означавана като критична от червена индикаторна лампичка.

— Е как е? — попита гордо той.

— Вони като разложена кукумявка. — избоботи момчето.

— Трябваше да те оставя на роботите. — каза троснато Патрик. — Сега щеше да плуваш опулен в някой варел.

— По-добре отколкото да живея като някой плъх. — изхили се Питър. — Пък и нямаше да се налага да гледам всеки ден брадясалата ти физиономия.

— Ха, кой го казва. — извика Патрик. — Мистър девствен мустак. Ти ’що не се обръснеш бе, тъпчо?

— Защото провали всички неща, които можеха да послужат като самобръсначка в създаване на… този боклук. — той посочи маската. — И този и другия…

— Но ми благодари, когато ти спасих задника онзи ден, нали?

— Глупости, можех и сам да се справя. Онзи робот беше пълен левак. Когато ти се появи вече го бях разглобил.

— Да де, само дето ти беше опърлил въшливия задник.

— Внимавай какво говориш, защото ще ти навра тази вехтория в твоя собствен източник на зловония. — Питър раздруса самоделния лазомет.

Къс сигнал прекрати спора.

— Хопалааа. — някой ходи отгоре ни. — каза Патрик.

— Колко са? — Питър моментално промени изражението си. С малко повече финес би заприличал на изгладнял вълк.

— Четири или пет. Въоръжени са.

— Я да погледна — той избута Петрик от монитора. — Дали знаят че сме тук?

— Не вярвам. Вълнопреобразувателя не показва отклонения.

— Да вървиш на майната си с твоя идиотооблъчвател. — тросна се Питър. Аз няма да стоя тук със скръстени ръце.

— Никъде няма да ходиш. Много са.

— Страхливец. — извика Питър и започна да се катери по стълбата. — Ако все още не си се посрал от страх ела и ми помогни.

— Кой ме запозна с теб? — изпъшка Патрик и нарами лазомета си. — Ще минем от задня остсек и ще ги нападнем в гръб.

— Да съм казвал обратното? — ухили се Питър. — И …благодаря за маската. Наистина си я бива!

— Само така си мислиш. — каза Патрик и се шмугна в отворения люк.

Когато излязоха на повърхността внимателно затвориха капака и огледаха коридора. Патрик погледна монитора и посочи с пръст вдясно от себе си — роботите бяха в съседното помещение. Мъжете тръгнаха към най близката врата и я отвориха — Патрик беше приспособил няколко накрайника за тази цел. Той предпочиташе да си ги набавя от „Санитарите“, които бяха леко въоръжени и очистването им беше фасулска работа. Откакто започнаха да нападат обаче се появиха и другите, които бяха тежко въоръжени, и които Питър наричаше „тъпите каски“. Вдясно от тях се намираха пет от тези сладури. И ги търсеха.

Питър се промъкна през вратата и зае позиция зад една правоъгълна подпора. Той изчака Патрик да се качи на горното ниво и с тихи стъпки започна да се придвижва към роботите. Когато ги наближиха достатъчно Патрик сигнализира на Питър като повдигна последователно три пръста.