Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 20

Включително и този на Мей? — неизбежният въпрос припламна в главата му като бенгалски огън. Вирусите знаеха, къде се намира тялото, чийто приемник изключваха от системата — Мозъкът го регистрираше веднага след като получеше информация за невалидния код. Така че роботите просто отиваха там и го вземаха. Питър вече знаеше това, както също, че вирусите не знаеха къде се намира неговото собствено тяло поради това, че беше напуснал доброволно системата.

Вирусите манипулираха Мозъка.

Те бяха окупирали също и бордовия компютър, и целият поддържащ персонал. Това което Питър все още не проумяваше бе, защо включваха хората към Мозъка? Значи все пак те им бяха необходими.

Но за какво?

Тънки метални пътеки свързваха балкона на който се намираше Питър с платформата в средата на залата. От едната страна на всяка пътека се спускаха тръбопроводи, които роботите използваха за придвижване между етажите, а другата беше опасана с парапет. Питър пое внимателно по парапета, знаейки, че връщане назад няма. Той се подпираше боязливо с една ръка и внимаваше да не поглежда надолу, където го чакаше едно много дълго пътуване докато стигне дъното. Извървя десетте крачки, които го деляха от платформата и си отдъхна с облекчение.

Той се приближи до една банка и се вгледа внимателно в плуващото тяло. В ноздрите на мъжа бяха прокарани две прозрачни тръбички по които течеше въздух. Трупът се носеше безпомощно в средата, но когато погледна очите му те като че ли не бяха безизразни — Питър видя как зениците на мъжа се свиха, когато той се приближи плътно до банката.

Той е жив! — помисли си Питър. — Значи не ги убиват. Трябва да намеря Мей! — той рязко се обърна и се облещи на робота пред него. Какво… — мисълта се опита да се отскубне парализирания му мозък. — …става тук… по дяволите?

Последното, което Питър видя бе една синя искра изкачаща от накрайника на робота. Една доста мощна искра.

Той дори не направи опит да се предпази.

* * *

След една стандартна година

Патрик се суетеше около новото си изобретение — самостоятелен кислородопреобразувател и не без гордост оценяваше всичките му достойнства. Вече нямаше нужда да мъкнат тежките кислородни бутилки, нито пък да излагат живота си на опасност там горе, докато чакат да ги заредят от някой ковчег.