Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 16

— Глупак! — Михаил се приближи до него, като влачеше огромното си тяло в прахта. — Ако още веднъж го направиш собственоръчно ще ти извия врата. — От разкривените му устни се стичаше слюнка примесена с кръв. Половината от ризата и дясната му ръка до предмишницата бяха обляни в кръв, а зад него се виеше дълга кървава диря. — Тръгвай! Трябва да откриеш Патрик О’Брайн. Върви!

Няколко прилепа вече разбраха откъде идваха основните им проблеми и насочиха усилията към премахването на Дийн. Те пикираха близо до него, не успяваха да го докопат и се извисяваха към звездите, отново, където се прегрупирваха за нов удар. Дийн протегна ръце и прати два от ТЯХ към неизследваните пситронни полета. Едри капки забараниха по сухата земя и постепенно преминаха в силен порой. В създалата се суматоха Дийн се затича към гората, като умело затъваше до глезените в кал. Ръцете му бяха зачервени и го боляха, но повече го болеше отвътре. Сълзите му напираха като непослушни кутрета, завтичаха се надолу и се сливаха с дъжда.

— Дийн! Пази се… — изрева Нелим, но не успя да довърши тъй като гласът му потъна внезапно в тъмнината.

Дийн не го чу. Беше прекалено далеч, а ревът на бурята превръщаше всеки говор в мравешки шепот. Михаил се обърна, видя тънкият дим, който струеше от мястото, където лежеше Нелим. Два прилепа бяха започнали да набират скорост и пикираха ниско под заслона на дърветата по посоката, в която изчезваше Дийн. Движеха се точно срещу него и щяха да минат на две крачки от мястото, където лежеше Михаил. Той дори не дочака мисълта да се зароди в главата му, скочи, направи крачките и ги посрещна с гърди. Две червени петна се появиха върху гърба му и разкъсаха ризата.

Мозъкът обикновено не преувеличаваше в генерирането на визуални модели, що се отнасяше до физически деформации и ги съгласуваше много точно с болката, която предизвикваше събитието. В този момент той обаче определено бе затруднен, тъй като ефектът, който породи сблъсъка, многократно превишаваше прагът на болка в човешкото тяло. Ако трябваше да отрази събитието по достоверен по разрушение начин, то Мозъкът трябваше да зарине цялата долина в отломки тъй като силата на експлозията, която породи унищожаването на вирусите бе достатъчна да помете всички хълмове и да изкопае кратер с десетки километри в диаметър. Ето защо, Мозъкът, се подчини на директивата за запазване целостта на Матрицата и пренасочи енергията към разместването на няколко тектонични пластове в тихия океан, въпреки че това промени силно спрединга на океанското дъно.

В гърдите на Михаил избухна пожар и трябваше да се разрази буря доста по-силна от тази за да го потуши. Буря, която да помете и измие всички вируси. Завинаги.

По устните на Михаил заигра тънка усмивка.

— Знам как да ги спрем. — изхълца той. — С гърди! Но… вече е късно. — Той залитна напред и се пльосна в калта. Устата му се изпълни с тиня. — Пази се… Дийн… и дано… откриеш… Пат…