Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 17

Михаил беше първият човек след инвазията, който издъхна не поради изключване от системата, а в резултат от собствените си рани. Тялото му потръпна там горе в смъртна агония, изтърва една нечута от никого въздишка и се отпусна. Електронният детектор установи, че смъртта беше настъпила в резултат от силно претоварване на психичната мозъчна доминанта от действие, което можеше да се отчете като разкъсване на важни анатомични органи. Критично бе понижена мозъчната консумация на кислород, което всъщност доведе до настъпването на смъртта.

Индивид преживял подобен инцидент ставаше по-луд от луд в зала с криви огледала и следователно се превръщаше в опасност за цялата система. Ето защо Мозъкът го убиваше на момента.

Реалността беше по своемо опасна и смъртоносна. И Михаил прекрасно знаеше това…

* * *

Питър беше прекарал вече повече от пет минути в размисли по нелекия въпрос как да отвори проклетата врата, изпречила се на пътя му. И колкото повече се задълбочаваше в размишления, толкова повече му се натрапваше идеята, че мозък подложен на кислороден дефицит струваше колкото продупчена от куршум монета. И това се отнасяше не само за неговия собствен, а важеше в пълна сила и за централния биоелектронен Мозък, който отговаряше за системата.

Въпреки, че разполагаше с тази информация, Питър не можеше да я използва по причини, включващи една масивна и по своему дебилитетна врата, и куп неизречени проклятия, които биха пожънали страхотен успех сред не един строителен работник. Питър не беше от хората, които с лека ръка изпускаха нервите си и изобщо не се вълнуваше от онези малки неща в живота, които понякога правеха денят ни да изглежда като храната преминала веднъж през стомасите ни. Това, което се опитвам да кажа е, че когато осветлението угасна той беше съвсем малко ядосан. Кръвта му все още течеше в естественото си русло и движеше нощожните количества кислород към жадуващите му клетки, така както керванът прекосвяваше пустинята с едни мършави наглед, но съвсем годни за употреба камили. Но организмът на Питър вече беше реагирал срещу хипоксията с увеличена продукция на еритроцити и на едно вещество в тях наречено 2,3-ДФГ, което увеличава афинитета на хемоглобина към кислородните молекули.

Той беше съвсем мъничко ядосан, когато изкълчи китката си, падайки върху нея и малко повече, когато ритна една метална подпора във фоайето, която поради дявол знае какви съображения не беше забелязал на идване. Седнал по турски пред „райската“ порта и разтривайки поразените си места той с мъка забеляза отражението на светлината, която се приближаваше към него. Процесията се носеше мудно, като ладията над река Лета, само че в доста по-призрачен вариант и странно защо, но извикваше в спомените му образът на Преследвачът с резачката. С дихание, което можеше да вкочани северна мечка, Питър се отдръпна на пръсти в най-отделечения ъгъл и зачака.

Дано само не се включи осветлението! — помисли си той.