Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 18

Когато роботите приближиха, Питър видя двата трупа върху носилката, която сега беше по-голяма от онази, която видя първия път. Единият беше на полуголо момиче, по-младо от Мей ако се съдеше по съвсем малките му розови гърди, а другият беше на мъж, чието лице Питър не виждаше поради това, че беше извит с гръб. Светлината падаше косо върху телата и придаваше восъчен цвят на кожата им, въпреки че по бузите на момичето все още личеше слаба руменина. Върху гърба на мъжът личаха белези от електрошок. Роботите ги бяха нахвърляли върху носилката все едно бяха счупени кукли, кукли с които си бяха играли слабоумни деца.

Малко оставаше на Питър да заридае и с това да привлече вниманието на роботите. — Копелета! — мислеше си той. — Тя е била сигурно на не повече от тринадесет. Гадни шибани копелета…

В главата на Питър се зародиха много въпроси, но още преди да узреят, вниманието му беше привлечено от шум на отваряща се врата. Питър напрегна зрението си по посока на жадуваното от него събитие, но за жалост ъгълът под който беше застанал не откриваше пред него добра видимост. Това, което с мъка успя да види бе приближаването на един от израстъците на робота към някакъв слот в оттатъшната греда и нервното примигване на дузина лампички.

Значи тези проклетници държат ключовете към всички врати. — помисли си не без тревога Питър. Тъмнината все още беше пълен господар на кораба и това даде възможност на слабото момче да се провре под падащата като гилотина врата секунда преди тя да разсече тялото му. Роботите вече бяха напреднали с около десетина крачки, той чуваше стъпките им в тъмнината и проклинаше горещо човекът създал първият Вирус. Бяха попаднали в коридор идентичен на първия и само господ знаеше колко такива още трябваше да прекосят преди да достигнат сърцето на кораба. Десетки етажи, редици от ковчези, които бяха дълги километри, половината от които бяха празни се нижеха в злокобна последователност около Питър и отваряха огромна, изпълнена със страх дупка в душата му.

Това трябва да е сън — мислеше си той. Но после чуваше равномерното потракване на роботите, придвижвайки се към следващата врата, където го очакваше същото — хиляди празни ковчези. Истината го опари като нажежено желязо — корабът се обезлюдяваше.

Преминаха през още три врати. Два от коридорите бяха идентични с предните, а третият бе по-широк и сключваше кос ъгъл с останалите. Той беше извит под формата на окръжност, което даде повод на Питър да предположи, че наближаваха центъра. Стигнаха до масивен портал, върху който беше вградено контролно табло. Този път в подаването на сигнала участваха двата робота, застанали успоредно до таблото с носилка в ръце, те поставиха последователно накрайниците си в обозначено индикаторно място и зачакаха. Измина цяла вечност преди онези лампички да замигат в лудешката си последователност и вратата да се отвори с безшумно плъзгане встрани. Мракът все още обгръщаше палубата и с хлапашка непредпазливост Питър се шмугна през вратата досами роботите.