Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 10

— С Питър ли? От това се страхувам. — каза замислено Михаил и погледна нагоре. Нощното небе в Мартицата беше най-съвършената звездна карта, която някога беше виждал с очите си.

* * *

Патрик О’Брайн бе единственото лице в системата, което можеше да претендира да се нарича бог без да бъде уличен във високомерие. В границите на твърде сложната метафизическа определеност, неговите познания по модерна кибернетика и виртуално програмиране струваха колкото половината от самата система. Щастлива звезда го беше запратила в екипа на Мийвс отпреди Големия Бум и това го превръщаше автоматично в най-ценния инстумент на борда, а вероятно и на светлинни години разстояние. Океану беше подложил някои от сътрудниците си на сложен тест, имплантирайки в мозъка им чипове с контролни функции от по-нисък порядък. В режима на изчакване към локалните регистри на мозъка бе възможно да се подават заявки за отваряне на произволно избрани портали. Патрик бе един от тези сътрудници и определено единствения оцелял.

Тресавището, в което Патрик беше попаднал при последния преход не му помагаше никак да установи местоположението си. Един от всеки двадесет опита беше успешен, но само ако преди това определеше точно географското си положение. Погрешно отворен портал може да го запрати сред тропическите гори край Амазонка на път за Норвегия или което е още по лошо — да го стовари в подножието на срутваща се лавина. Ето защо Патрик търсеше участък с малко съпротивление, който да съответства на посоката, в която искаше да установи преход.

— Махни се от мен, боклук! — изрева той по посока на една нищо неподозираща пиявица залепена върху бедрото му. — Вече се ядосах. Дяволски много съм ядосан. — извика той и замахна с ръка по посока на създанието след което направи отчаян опит да се затича. Това доведе до естественото му падение както в очите на местните обитатели така и в своите собствени, и като добавка в мръсната подлога на мочурището. Блатото го погълна като отдавна жадуван дар и показа всичките си прелести без да му спести нито една подробност що се отнасяше до собственото му зловоние и мръсотия. Състоянието, в което попадна Патрик О’Брайн съществуваше във вселената с единствена цел да подчертае неоходимостта от обучаването на психотерапевти — колкото повече по-добре. Патрик определено се нуждаеше от най-добрия. Изправянето му във вертикално положение на забавен каданс можеше да отрази концепцията на Хичкок за появата на блатното чудовище. Черни капки пълзяха по челото и голата му брада и с весели движения се спускаха върху треперещите му ръце и колена.

Черни прилепи се спуснаха в нощта, убитият потрепна за последен път и филмът започна.

Патрик изкрещя, отвори първият изпречил се пред него портал и влезе в него, като за първи път в живота си не провери координатите на изхода.

Какъвто и да е той, си каза Патрик, по-лошо от това не може да бъде.

Той прекрачи решително напред и мъглата го обви в призрачния си воал. Патрик дори не се обърна за да види от какво се беше избавил — десет прилепа изкочиха от водата и се втурнаха подире му със сподавени писъци, но порталът се затвори точно пред тях и се заключи автоматично. Единият от прилепите бе успял да се провре наполовина и тази част от него, която беше останала в този регион плясна в калта, и изпръска останалите.