Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 12

* * *

След кратко колебание, достатъчно да зърне как дъхът му се стопява по вътрешната повърхност на прозрачния капак, Питър въведе личния си код и натисна бутона, който отстоеше на десетина сантиметра от дясната страна на рамото му. После чу щракащия звук от отключващия механизъм и приятен женски глас, който го помоли да изчака няколко минути за да се освободи накрайника на хранопровода. Усети лек бодеж във вътрешността на бедрото си и лявата предмишница, където си спомни, бяха вкарани фиброиглите. После тези места бяха внимателно масажирани и дезинфектирани, а на повърхността им беше поставена лепенка.

— Събуждането приключи успешно. — информира го гласът. — Приятен ден.

— И на теб. — промърмори Питър, след което мрачно изгледа плавното плъзгане на капака встрани. Той полежа още десетина секунди загледан в металния таван, който знаеше беше под на други ковчези като неговия. Ами сега? — помисли си, усещайки тежкия въздух, който се стовари отгоре му. Дишаше трудно и на пресекулки, но с времето нещата щяха да се влошат, така че трябваше да бърза. Мей беше някъде там, отвън или все още лежеше в своя ковчег. Дано само не беше изключила захранването.

Моля те господи, ако те има!

Питър се хвана за страничните ръбове на ковчега и с мъка се изправи до седнало положение. Мускулите му изобщо не бяха във форма, въпреки ежедневния масаж. Колко ли време са мислели, че ще пътуваме, онези глупаци? — помисли си ядосано той и се опита да прекрачи отвън. Когато стъпи върху металната пътека и се пусна от страничния кант, краката му се подгънаха и Питър се строполи безпомощно. Ударът с пода беше някак притъпен, може би резултат от ниското съдържание на кислород в кръвта му, но въпреки това съвсем реален. При тази мисъл Питър изтръпна, почуства се така сякаш се здрависа с електрожен или по-скоро целуна мълния. Независимо кое от двете беше по-близо до истината, той трябваше да внимава.

Внимавай! Чуваш ли? — каза си той. — Освен ако не искаш да свършиш с прекършен врат, като някой глупак, който е паднал от стълбата.

Въпреки това, когато със сетни сили се добра до нея, сърцето му изхърка за момент, а колената му затрепераха.

Ако падна от тази височина мога не само да си счупя врата, но и да обогатя пода с нова цветна декорация. — помисли си. Стълбите, които виждаше Питър бяха стотици, спускащи се от двете страни на тесния коридор и потъващи в сивата бездна като големи рибарски мрежи. Той затаи дъх и се хвана за парапета със силно подкопана самоувереност.

— Никакво връщане! — каза той през стиснати зъби. — Мей е някъде тук. — помисли си и лицето му помръкна сякаш някакъв глас добави: Ако ти стигне един живот да я откриеш…

Питър дишаше тежко и усещаше как силите го напускаха, но с волята на гладиатор и вярата на глупак, който е влюбен, той вкопчи ръце в стълбата и започна да слиза — отначало по едно стъпало, но после все по-бързо. Той знаеше, че Мей е от Денвър, беше му споменала някога много отдавна, когато вирусите още не бяха дошли, а това имаше голямо значение, тъй като Денвър бе градът на Океану Мийвс. Оттам първо бяха започнали настаняването. Значи Мей също трябваше да се намира в някой от отсеците, които бяха близо до входната камера.