Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 11

Това бяка Вируси.

Когато новата реалност го прие радушно и Патрик отвори очи, той откри, че се намира в средата на буен ритуал, който както изглеждаше се изпълняваше от играещи около огромен огън хора. Някои от тях носеха резбовани тояжки, върху които се мъдреха ухилени човешки черепи. Чак когато няколко игриви пламъка докоснаха босите му крака, Патрик разбра че е загазил. Появата му не направи особено впечатление на туземците, които се държаха така сякаш го бяха очаквали. Патрик се усмихна дружелюбно, както това правеше издълбаната тиква на Хелоуин и се опита да излезе от пристягащия се обръч. Изглежда аборигените не приеха това за нормално поведение, защото започнаха да съскат, а един от тях хвърли отгоре му шепа плевели, които засмърдяха ужасно.

Патрик заснова около огъня с известна загриженост и потърси улеи към нови портали. Когато откри такъв, се опита да го отвори. Бледото сияние изгасна в мига в който жрецът хвърли дузина от ужасните си плевели в огъня. Патрик премигна неразбиращо — порталът така и не се отвори. Той погледна смутено към жреца и отвърна на широката му усмивка с доста криво нейно подобие. Едва сега Патрик разбра, че беше попаднал в капан.

Вождът — висок и едър абориген му отвърна с отсечено кимане.

Михаил няма да е доволен. — помисли си Патрик. Вирусите му готвеха тази клопка от много време, знаеше го и въпреки това попадна в нея. Вероятността да се измъкне сух и невредим от тук не беше кой знае колко добра. Заслужавам някой да ми извие врата.

— Аз съм ваш гост! — каза сетне той с престорена вежливост. — Мога да ви науча на много неща. — каза Патрик и направи движение във въздуха.

Ръката му потъна в нищото и се върна оттам с малко гълъбче, което той пусна с грациозен жест. Вождът го гледаше с очи, които сякаш никога не премигваха. Той се завъртя плавно и когато мускулестите му гърди отново се огряха от силния огън, върху рамото му беше кацнал орел. Зловещата птица впи огнения си поглед в Патрик, след което и последните му съмнения се изпариха. Това беше Вирус. Незнайно по какъв начин, Вирусите бяха създали изкуствени създания в системата — тези аборигени и портал, който беше разпределително звено за други такива. Бяха го примамили тук и причината за това, Патрик, с голяма доза увереност знаеше, че не беше да го почерпят с вино и плодове. Те искаха да го убият. Освен ако…

Той напипа гривната под окаляната си риза и помаха за последно сбогом. Ако превареше вируса, все още съществуваше вероятност да се върне в системата, ако ли не, неговият код завинаги щеше да бъде изтрит от регистрите. Без много разсъждения, Патрик предпочете първото. Огънят се развъртя във елегантна фуния, премеси се с нажежения въздух и пепелта, която струеше над него, и сетне го издуха от реалността.