Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 8

Въпреки недостига на средства, НАСА бе принудена да продължи с разработването на програмата „Дъ Лонг Рън“ от нейния предсистемен период, но този път в проекта се включиха руснаци, китайци и европейци. Вируса опустошаваше всичко живо в системата, обръщаше я с краката нагоре и принуждаваше хората да излизат на улицата. „Дъ Лонг Рън“ бе завършена седем години след стъпването на Сенчестия Джак в системата. Това, което той не успя да разруши, го направиха „Викингите“ и „Конника без глава“. Мнозина вярваха искрено в програмата и гледаха на нея като на Ноев ковчег. Нали седем е божествено число…

— Ти вярваше ли? — попита сухо Нелим.

— Разбира се. — усмихна се Михаил. — Когато изтеглих печелившия билет, щях да пукна от радост. Цял живот съм мечтал да пътувам сред звездите. За една дъъълга разходка… Нека все пак довърша разказа.

Още от самото начало програмата „Дъ Лонг Рън“ беше секретна доколкото такъв можеше да бъде фактът, че президента спи с жена си. След няколкомесечни мъки трите кораба излетяха и нищо хубаво не чакаше тези, които останаха долу (а както по-късно се видя, и тези, които отпътуваха без да им помахат за последно сбогом). Във всеки кораб бяха инсталирани по няколко Ядрени Хранителни Преобразуватели, които чрез система от тръби достигаха до всеки човек. Система от роботи, които се командват директно от бордовия компютър осъществяваха цялата подръжка, от която се нуждаеха корабите. На борда нямаше човек извън системата — така се пестяха разходи за отопление, кислород и място. Мозъкът — последното изобретение на Мийвс и компания представляваше сложен Биоелектронен кибернетичен механизъм с фиксиран информационен обем и възможност за самоподдръжка. Матрицата беше онази памет в Мозъка, до която никой нямаше достъп и която представляваше виртуална проекция на Земята. За пореден път Мийвс беше перфектен и ако не беше починал от тумор на мозъка, сигурно сега щеше да ни подскаже как да се измъкнем от тази каша. Понякога съдбата има доста лошо чуство за хумор.

Още преди излитането, в бордовия компютър на всеки от корабите бяха въведени координати по посока на едно съзвездие, за което се предполагаше че има звезда подобна на нашето Слънце. Хората бяха натикани в стъклени ковчези с пожелание за лека нощ и с вярата за едно по-добро бъдеще, което ако не беше неизвестно, то със сигурност ужасно смърдеше. Имаше хиляди редици от подобни сандъци във всеки кораб. Роботи изтегляха семенна течност и яйцеклетки от всеки половозрял индивид, обработваха ги и ги сортираха.

Така се появява нашето потомство — с машинен подбор.

Никой не знаеше кога щяха да акостират корабите. Преди да се отделим от Земята никой не можеше да каже какво ни очакваше навън — бяхме като призраци в нощта. Никой не предполагаше, че Те са ни последвали тук — благопожелание от хората, които останаха на Земята.

До днес никой не подозираше, че съществува връзка между Мозъка и бордовия компютър. — Михаил замълча и в нощта остана само шумът от падащите листа. — Да — рече най-сетне — вирусите ни управляват и в космоса.