Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 9

— Между бордовия компютър и Мозъка? Връзка? — учуди се Нелим.

— Откри я един от помощниците ми, Патрик О’Брайн — в контролния панел в щаба на НотДриймс… Опция, която не е била предвиждана да се използва освен в извънредни случаи. Явно Океану не е вярвал, че Те ще ни съпроводят дотук.

— Нима сте били там, в Денвър? — опули се Нелим.

— Патрик беше, но той е по-специален. Като се върне, може сами да го попитате. — каза Михаил. — Е мъже, вече имаме две оръжия срещу Тях. — допълни тържествено той.

Ръката на Михаил инстинктивно потърси рамото на Дийн и се вкопчи в него. И това щеше да бъде прекрасно, ако не напомняше толкова много на поговорката за удавника и сламката.

* * *

Когато Михаил влезе в лагера, луната беше изминала половината от звездния си път и не бе съвсем ясно, дали това нямаше да се окаже последната й разходка над разпенената реалност. Толкова неща предстояха да се случат.

— Михаил, търсихме те навсякъде! — рече Тил запъхтяно. — Мей е изчезнала.

— Кога?

— Преди около два часа. — каза Тил и гласът му заглъхна в гробовния писък на някаква нощна птица. — Питър се върна да я търси.

— Глупак. — извика Михаил. — Защо не го спря?

— Не можех. Имаше сигнал на източния склон.

— Само това ми липсваше. — промърмори Михаил. — Един влюбен идиот да погуби цялото селище. Когато човек излезе от системата — заобяснява той — връщането може да стане по зададени към Мозъка координати, което все едно означава подаване знак към Вирусите — „Елате ми сритайте задника“ или по вероятностен механизъм — Мозъка изчислява най-подходящата среда, която съответства на здравословното ти състояние. Това са територии с ограничена площ и означени в информационната банка, като най-подходящи. Можете да сте сигурни, че Вирусите имат пълния списък.

— На мен не ми е ясно — каза Нелим — нали Вирусите се размножават безконтролно…

— Кой казва това? — прекъсна го Михаил. — Системата има определен енергиен капацитет, чието превишаване означава срив във реалността. За щастие един вирус се моделира много по-сложно от човек, тъй като за него реалността е първична даденост, докато за нас не е. Нашите тела горе се самоподдържат и Мозъка извлича непрекъснато информация от ДНК молекулите ни за да визуализира изображение. Образно казано ние сами по себе си сме самоподдържащи се банки с информация. Вирусите използват друг подход — те „окупират“ фон. За Мозъка е без значение от кого ще получава сигнали, ето защо за да компенсират енергийния дефицит, Вирусите избират функционални форми, съчетани с ограничен обем информация — най-често това са различни птици. Но винаги се спазва едно определено условие — Вирус се създава на мястото на човек. Друго би причинило енергиен срив.

— Да, но хората също се размножават, нали?

— Така е. В известен смисъл Те имат интерес да повишат числеността ни до един определен критичен момент, над който Мозъка реагира със свиване на реалността.

— И когато този момент дойде, те ще ни унищожат.

— Точно така.

— Какво ще стане с онова момче, горе? — попита Дийн след кратко мълчание.