Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 9

— Камуфлаж е! — изкещя Слейт.

— Хвърли един НУМ в същата посока.

Слейт откопча малката граната и я хвърли натам. Последва глух пукот, стената се разтресе като плодово желе и изчезна. Падна като театрална завеса. Слейт ахна от почуда. Под камуфлажната мембрана скалата беше надупчена като френско сирене. Щом я видя Милов изстина. Нещо като че ли се бе скъсало в него. Линията вече не даваше свободно.

— Назад! — извика Милов с разтреперан глас. Усещаше как паниката започна да чука по предпазните му очила. Той се приготви да забие клиновете за спускане в скалния скат.

В този момент стана нещо неочаквано от което билионите зрители пред екраните зинаха от почуда. Земята под краката на Милов затрепери и той загуби равновесие. Преметна се през глава и натърти рамото си в някакъв ръб, при което изохка. В следващия момент гравилечителите се включиха автоматично и го отблъснаха нагоре, давайки му възможност да се прицели и да забие един клин в скалата. Точно тогава повърхността се пропука и през пролуките изхвърчаха капсули съпровождани от снопове ярка светлина.

— ФИУУ — ФИУУУ — ФИУУУУУ…-

Капсулите се разпукаха във въздуха и от тях се посипа някакъв златен прашец. Зрителите изахкаха. Ако не бе толкова напрегнато и страшно сигурно щеше да е забавно, помисли си Милов. За броени секунди целия връх беше обвит в гъсти жълтеникави облаци.

— Отровен газ във въздуха. — доложи анализатора. — Боеспособността на костюма е 87%. Анализ в процес.

Милов усети дразнещия мирис на газа. Почти веднага той започна да сграбчва гръкляна му в желязна хватка и да го задушава. Малко след това анализа бе готов и се включиха газовите филтри. Слава богу газът се оказа познат. Оставаше открит един въпрос. Как ноидите бяха прокопали тунел в скалата? Всъщност механизма на копане в твърда гранитна скала беше познат на Милов макар и съвсем грубо — използваше се проектор на поле, който разрушаваше кристалната структура на скалите и го превръщаше в глиноподобна маса. Това, което не му беше ясно бе как ноидите бяха пренесли необходимата за това апаратура. Или пък тези малки копеленца можеха да го правят от само себе си?

Някъде отдалеч като че ли избухна прогнилия смях на чичо му Марти.

— Отляво, отдясно или отпред. — изхъхри жлъчно Милов. — Ами ако дойдат отдолу, тогава какво?

ДАНО ПУКНЕШ МАЛЪК РАЗГЛЕЗЕН КУЧИ СИН! — изкрещя чичо му Марти, а гласът му прокънтя по цялото плато.

— Няма! — изсъска Милов и стисна зъби. — Знам, че много ти се иска мръснико.Сигурно ще си разпориш гъза от смях, ако ме видиш мъртъв.

Милов продължи да лази върху скалата. Вероятно се бяха укрили в основата на хълма и бяха изпратили нагоре една, или две литосонди. — мислеше той, като едновременно с това дишаше дълбоко за да се успокои. Не знаеше с каква точно техника разполагаха ноидите. Те не бяха участвали в нито една битка до сега, а хората бяха ветерани — с цели десет. Това правеше изненадата двойно по-голяма.

В този момент последва нов силен трус и надолу започнаха да валят камъни. „Геотактическо оръжие. Много оригинално…“ — помисли си раздразнено Милов докато планината играеше джига под тялото му. В този момент един от камъните го улучи в гърба и той изстена от болка. Очите му се насълзиха и за малко не изгуби съзнание.