Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 89

Рицарят се обърна и прескочи тялото на Бакарис. Блестящата му броня премина през трупа, сякаш той не съществуваше и фигурата му се стопи в плътните сенки на гората.

С тръгването му магията изчезна. Тас започна да трепери неконтролируемо, а Флинт с мъка се изправи на крака.

— Тръгвам след него — промърмори джуджето, макар Ръцете му да трепереха толкова силно, че едва успя да вдигне шлема си от калта.

— Н-не — заекна Таселхоф, загледан след рицаря с напрегнато, побеляло лице. — Каквото и да е това създание, не можем да го победим. Аз-з се уплаших, Флинт! — Кендерът нещастно поклати глава. — С-съжалявам, но не мога да се изправя срещу… срещу това нещо отново. Трябва да се върнем в Каламан. Може би ще намерим помощ.

Тас затича през гората. За миг Флинт остана загледан нерешително след Лорана. После лицето му се изкриви в агония.

— Прав е. И аз не мога да тръгна след онова същество. Каквото и да беше, явно не е от този свят.

Флинт се обърна и зърна Бакарис, който лежеше под наметката на Лорана. Остра болка сви сърцето на му. Внезапно си каза с твърда убеденост:

— Той лъжеше за Танис. Китиара — също. Той не е с нея, сигурен съм! Не знам къде е, но някой ден ще трябва да се изправя срещу него и да му кажа… че съм го предал. Той ми поръча да я пазя, а аз се провалих. — Флинт затвори очи, въздъхна и слепешката се запрепъва след кендера, като потриваше лявата си ръка. — Как ще му кажа? — изстена той. — Как?

Глава 4

Спокойна интерлюдия.

— Хайде — каза Танис и погледна мъжа, който спокойно седеше пред него, — искам да знам. Ти нарочно ни вкара във водовъртежа. Защо? Знаеше ли, че това място съществува? Къде се намираме? Къде са другите?

Берем седеше пред него на дървен стол, богато украсен с дърворезба, включваща фигури на птици и животни — стил, много разпространен сред елфите. Всъщност той силно напомни на Танис за трона на Лорак в кралство Силванести. Но тази прилика не го успокои и Берем примигна под яростния му поглед. Ръцете му, които изглеждаха твърде млади за тяло на средна възраст, се вкопчиха във вехтите му панталони и той нервно се заозърта.

— Проклятие! Отговори ми! — изрева полуелфът и се хвърли се към Берем. Сграбчи ризата му, вдигна го от стола и силните му ръце се насочиха към гърлото му.

— Танис! — Златна Луна бързо се изправи и сложи ръка на рамото му, но той беше побеснял. Лицето му беше изкривено от страх и гняв. Тя отчаяно се вкопчи в ръцете му, които стискаха Берем и извика на Речен вятър да й помогне.

Варваринът сграбчи Танис за китките и го отскубна от Берем, като го държеше в силната си прегръдка. Отначало полуелфът опита да се освободи, но после въздъхна дълбоко и се отпусна.

— Той е ням — каза сурово Речен вятър. — Дори да искаше, не би могъл да ти каже нищо.

— Мога.

Тримата млъкнаха и стреснато го погледнаха.

— Мога да говоря — продължи спокойно Берем на общия език и разтърка гърлото си, където отпечатъците от пръстите на Танис изпъкваха върху загорялата му кожа.

— Тогава защо се преструваш? — попита полуелфът като дишаше тежко.