Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 88

— Как е Флинт? — прекъсна го тя, защото не искаше да си спомня тези ужасяващи мигове. Без да осъзнава напълно какво прави или защо го прави, свали наметката си и я хвърли върху брадясалото лице.

— Ще се оправи — успокои я Тас, гледайки джуджето, което стенеше и разтърсваше глава. — Ами змейовете? Няма ли да ни нападнат?

— Не знам. — Лорана погледна животните. Те се озъртаха напрегнато, чудейки се какво е станало с господаря им. — Чувала съм, че не са много умни и обикновено не действат самостоятелно. Може би, ако не правим резки движения, ще избягаме в гората преди да разберат какво се е случило. Помогни на Флинт.

— Хайде, приятелю — подкани го Тас, докато го теглеше. — Трябва да…

Гласът му се изгуби от див писък, който изразяваше такъв ужас, че косата му настръхна. Той вдигна поглед и видя Лорана да се взира в някаква фигура, която очевидно се беше появила от пещерата. При вида й Таселхоф почувства ужас да обхваща цялото му тяло. Сърцето му заби като полудяло, ръцете му се вледениха. Не можеше да си поеме дъх.

— Флинт! — успя да промълви той, преди гърлото му да се свие окончателно.

Доловило в гласа му нотка, която досега не беше чувало, джуджето с мъка се изправи.

— Какво…

Тас успя само да кимне.

Флинт фокусира замъгления си поглед в посоката, която сочеше кендерът.

— В името на Реоркс! — промълви джуджето с пресекващ глас. — Какво е това?

Фигурата се движеше право към Лорана, която стоеше като омагьосана не можеше да направи нищо, освен да се взира в нея. Облечена в древна броня, фигурата приличаше на соламнийски рицар, но доспехите му бяха почернели, сякаш обгорени от огън, а някаква оранжева светлинасияеше изпод шлема му, който сякаш обгръщаше празно пространство.

Фигурата протегна ръка и Флинт се задави от ужас. Рицарят изобщо не докосна Лорана, но тя изкрещя от болка и се свлече на колене пред призрачното видение. Главата й клюмна и тя падна безчувствена от смразяващото докосване. Рицарят се наведе и я вдигна на ръце.

Тас се раздвижи, но фигурата го изгледа със странния си поглед и кендерът застина, втренчен в оранжевите пламъци в очите на създанието. Нито той, нито Флинт можеха да отместят поглед от него, макар ужасът им да беше толкова силен, че джуджето се уплаши да не изгуби разсъдъка си. Само любовта и загрижеността му за Лорана го караха да остане в съзнание. То непрекъснато си повтаряше, че трябва да направи нещо и да я спаси, но не можеше да принуди треперещото си тяло да му се подчини. Огненият поглед на рицаря обходи и двамата.

— Върнете се в Каламан — каза той с кънтящ глас — и им кажете, че сме пленили вашия генерал. Черната Дама ще пристигне утре на обяд, за да уточните условията, при които ще се предадете.