Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 87

— Недей! Обичам жените да мърдат… Ох!

Юмрукът на Лорана го удари в стомаха и му изкара дъха. Борещ се за въздух, той залитна напред и коляното й го удари точно под брадичката. Докато Бакарис се свличаше в калта, Флинт сграбчи изненадания кендер и го смъкна от змея.

— Бягайте! Бързо! — задъхано извика Лорана, отдалечавайки се от мъжа, който стенеше на земята. — Скрийте се в гората!

С изкривено от гняв лице Бакарис протегна ръка и я хвана за глезена. Тя се препъна и падна по очи, опитвайки се да го ритне, Флинт откърши един клон и замахна към него, но дочул рева му, мъжът се обърна и го удари с опакото на ръката си. След това сграбчи ръката на Лорана, изправи я на крака и погледна Тас, който стоеше над зашеметеното джудже.

— Дамата и аз отиваме в пещерата — каза Бакарис задъхано и изви толкова силно ръката й, че тя извика от болка. — Едно движение и ще й счупя ръката. Когато влезем вътре, не искам да ни безпокоите. Имам кама и ще я държа до врата й. Разбра ли ме, дребен глупако?

— Да, с-сър — заекна Таселхоф. — Не бих си и помислил… Аз-з ще остана тук с-с Флинт.

— И не бягайте в гората. — Бакарис повлече Лорана към пещерата. — Драконяните я охраняват.

— Н-няма, сър — увери го Тас с разширени очи.

Доволен, Бакарис изгледа треперещия кендер, след което заблъска Лорана към входа на пещерата.

Заслепена от сълзи, тя се запрепъва напред. За да й напомни, че е в капан, той отново изви ръката й. Болката беше ужасна, но нямаше начин да се освободи от хватката му. Като се ругаеше за глупостта си, Лорана опита да се пребори със страха си и да мисли трезво. Беше трудно, защото ръката я болеше, а миризмата му на човек й напомняше за Танис.

Сякаш отгатнал мислите й, Бакарис я привлече към себе си и потърка брадясалото си лице в бузата й.

— Ти ще бъдеш поредната жена, която сме споделяли с Полуелфа — прошепна дрезгаво, но изведнъж изкрещя от болка.

За част от секундата хватката му се затегна почти непоносимо, после ръката му се отпусна и падна. Лорана се отскубна и се обърна към него. Кръв се стичаше между пръстите му, притиснати към раната, от която стърчеше малкият нож на Таселхоф. Мъжът извади камата си и замахна към дръзкия кендер.

Нещо прещраква в Лорана и освободи див гняв и омраза, каквито не знаеше, че се крият у нея. Без да се страхува повече, без да я е грижа дали ще оживее, или не тя имаше само една цел — да убие този мъж.

Със свиреп вик тя се хвърли върху него и го събори на земята. Бакарис изрева, но остана неподвижен. Лорана отчаяно започна да търси камата му, но когато осъзна, че той не помръдва, бавно се изправи на крака. Няколко секунди не виждаше нищо от червената пелена, която замъгляваше очите й, а когато тя изчезна, осъзна, че мъжът е мъртъв. Очите му, втренчени в небето, изразяваха огромна изненада. Ръката му още стискаше камата, която беше забил в корема си.

— Какво стана? — прошепна Лорана, трепереща от гняв и отвращение.

— Ти го събори и той падна върху ножа си — обясни спокойно Тас.

— А преди това?

— О, аз го намушках. — Кендерът извади ножа си от Ребрата на мъжа и го погледна гордо. — А Карамон казваше, че нямало да ми свърши работа, освен ако не срещна някой войнствен заек. Чакай само да му разкажа!… Знаеш ли, Лорана — продължи той някак тъжно, — всички подценяват кендерите. Бакарис трябваше да претърси торбите ми. Обаче това с припадъка беше много хитро. Ти наистина ли…