Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 86

След като летяха около час, Бакарис махна с ръка и змейовете започнаха бавно да кръжат, търсейки открито пространство, за да кацнат. Той им посочи малко голо място, едва видимо между дърветата, и даде заповеди на водача. Змеят се приземи и Бакарис слезе от него.

Флинт се огледа с нарастващ страх. Нямаше и следа от крепост, нито от какъвто и да било живот. Намираха се на малка поляна, обкръжена от високи борове, чиито вековни клони бяха толкова дебели и преплетени, че не пропускаха слънчевата светлина. Гората беше тъмна и изпълнена с движещи се сенки. В единия край на поляната джуджето видя малка пещера, издълбана в канарата.

— Къде сме? — попита Лорана сурово. — Това не е крепостта Даргаард. Защо спряхме?

— Много си наблюдателна — каза мило Бакарис. — Крепостта е на миля нагоре в планината. Черната дама вероятно още не е закусила. Не искаме да бъдем невъзпитани и да я обезпокоим, нали? — Той погледна към Тас и Флинт. — Вие двамата оставате тук — нареди той, точно когато Тас се канеше да скочи долу. Кендерът замръзна.

Бакарис отиде при Лорана и сложи ръка на врата на змея. Незатварящите се очи на звяра следваха всяко негово движение като куче, което очаква да бъде нахранено.

— Слез, генерале! — заповяда Бакарис със зловеща учтивост. — Имаме време за малка… закуска…

Очите на Лорана блеснаха и ръката й посегна към меча, убедена, че е там.

— Стой далеч от мен! — изрече тя с такова достойнство, че Бакарис спря. После се усмихна и сграбчи китката й.

— Не, лейди. На твое място не бих се противил. Помни, че змейовете и приятелите ти са тук. Една дума и те ще загинат много мъчително.

Тя видя как змеят вдигна моментално жилещата си опашка, тръпнещ от жаждата да убива.

— Недей, Лорана… — започна Флинт, но тя му хвърли остър поглед, напомняйки му, че все още е главнокомандващ и позволи на Бакарис да й помогне да слезе на земята.

— Стори ми се, че си гладна — усмихна се той.

— Пусни ги! Ти искаш мен…

— Да, и ти си тук. Но тяхното присъствие ми гарантира, че ще бъдеш послушна.

— Не мисли за нас, Лорана! — изрева Флинт.

— Млъквай! — яростно извика Бакарис.

Той притисна Лорана към тялото на змея и се обърна към двамата й придружители. Кръвта на джуджето се смръзна, когато видя лудостта в очите на мъжа.

— Мисля, че е по-добре да го послушаме, Флинт — преглътна мъчително Тас, — иначе ще я нарани…

— Да я нараня? О, не много — засмя се Бакарис. — Китиара пак ще може да я използва за каквото е решила. Не мърдай, джудже, защото ще ме ядосаш! — предупреди го той, като видя, че Флинт е почервенял от гняв. После се обърна към Лорана: — Китиара не би имала нищо против, ако малко се позабавлявам с теб. Не, не припадай…

Това беше древна хватка от самоотбраната на елфите. Флинт я беше виждал често и се напрегна, готов за действие, когато тя подбели очи, тялото й се отпусна и коленете й се подгънаха. Инстинктивно Бакарис посегна да я хване.