Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 85

— Знаеш ли, Флинт — обади се тържествено Тас, — Танис наистина обичаше Китиара. Помниш ли онова празненство в хана „Последен дом“? Празникът на Даровете на живота, когато той стана пълнолетен според законите на елфите и… Какво тържество беше! Помниш ли? Изсипаха халба ейл върху главата на Карамон, когато награби Дезра. А Райстлин пи твърде много вино и едно от заклинанията му изгори престилката на Отик. Тогава Кит и Танис седяха в ъгъла до огнището и заедно…

Бакарис го погледна раздразнено. Не обичаше да му припомнят колко близка беше всъщност Китиара с полуелфа.

— Кажи на кендера да си държи устата затворена, генерале — изръмжа той, — или ще го дам на змея. И двама заложници са достатъчни на Черната дама.

Бакарис го изгледа студено.

— Виждал ли си змей да ухапва някого до смърт?

— Не — изпревари го заинтригуван Тас, — но веднъж видях скорпион. Нещо такова ли е? Не че искам да опитам, — заекна кендерът, като видя как потъмня лицето на Бакарис.

— Стражата на градските стени може да чуе писъците ви — каза бившият пленник на Лорана, — но ще бъде твърде късно.

— Проявих се като глупачка — повтори тихо тя.

— Само кажи — обади се настръхнал Флинт — и ще се бием.

— Не! — отсече Лорана. — Няма да рискувам живота ви. Грешката е моя и аз ще си платя. Бакарис, отведи мен, а приятелите ми пусни на свобода!

— Стига глупости! Никого няма да пусна. — Той се покачи на гърба на змея и протегна ръка на Лорана. — Има само два, затова ще се разделим на двойки.

С безизразно лице тя прие помощта му и седна пред него. Той я прегърна силно със здравата си ръка и се усмихна.

При докосването му лицето й възвърна цвета си и тя опита да се освободи от хватката му.

— Така си в безопасност, генерале — прошепна дрезгаво Бакарис в ухото й. — Не искам да паднеш.

Тя прехапа устни и впери поглед напред, за да не извика.

— Винаги ли миришат толкова ужасно? — попита Тас, гледайки змея с отвращение, докато помагаше на Флинт Да го яхне. — Май по-често трябва да ги карате да се къпят…

— Внимавайте с опашката — отвърна студено Бакарис. — Обикновено змейовете не убиват без да им наредя, но лесно се обиждат.

— О! — преглътна Тас. — Не исках да ги обидя. Предполагам, че след известно време ще свикна с миризмата им…

По сигнал, даден от Бакарис, змейовете разпериха криле и се издигнаха във въздуха, летейки бавно заради необичайния си товар, Флинт здраво стисна Таселхоф и се втренчи в Лорана, която летеше пред тях с Бакарис. От време на време джуджето виждаше как той се притиска до нея, а тя се отдръпва и лицето му потъмняваше от гняв.

— Този човек не ни мисли доброто! — прошепна Флинт на Тас.

— Какво?

— Казвам, че Бакарис не ни мисли доброто! — извика джуджето. — Басирам се, че не следва дадените му заповеди — Гакхан не беше никак доволен да го отпратят.

— Какво? Не те чувам! Този вятър…

— Няма значение.

Внезапно главата на Флинт се замая. Стана му трудно да диша. Като се опитваше да не мисли за себе си, той се загледа мрачно във върховете на дърветата, които се издигнаха над сенките с настъпването на изгрева.