Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 84

Те последваха драконянина през откритите поля, като се криеха в сенките, доколкото беше възможно. Когато стигнаха дърветата, Гакхан се обади:

— Ето превоза ни!

— Никъде няма да ходим! — заяви Лорана, стресната от създанията.

Отначало Флинт помисли, че драконите са малки, но когато ги приближи, затаи дъх.

— Змейове! — възкликна той.

Змейовете са далечни роднини на драконите и са по-малки. Господарите ги използват най-вече за разпращане на съобщения, както елфите използват грифоните. Далеч не толкова интелигентни като големите си събратя, те се славят с жестокия си и своенравен характер. Тези в горичката се взираха в групичката с червени очи, а опашките им, подобни на скорпионски жила, се гърчеха заплашително. Пълни с отрова те можеха да убият неприятеля за секунди.

— Къде е Танис? — попита Лорана.

— Състоянието му се влоши — отвърна Гакхан. — Ако искаш да го видиш, трябва да дойдеш в крепостта Даргаард.

— Не. — Тя отстъпи, но Бакарис здраво стисна ръката й.

— Не викай за помощ — каза той сладко — или един от приятелите ти ще умре. Явно ще трябва да направим малка разходка до крепостта. Танис ми е скъп приятел и не искам да пропусне срещата с теб. Гакхан, върни се в Каламан и ни уведоми за реакцията на хората, когато открият, че генералът е изчезнал.

Драконянинът се поколеба, втренчил непроницаемите си очи в него. Китиара го беше предупредила, че може да се случи нещо такова — Бакарис да иска да си отмъсти. Но през това време един от пленниците можеше да избяга и да повика помощ. Бяха прекалено близко до градските стени. По дяволите Бакарис! Гатхан изръмжа, осъзнавайки, че нищо не може да направи, освен да се надява, че Китиара се е погрижила за тази възможност. Той сви рамене и се успокои с мисълта за съдбата на бившия военачалник, когато се върне при Черната дама.

— Разбира се, командире — отвърна драконянинът почтително.

Той се поклони и отново изчезна в сенките. Лицето на Бакарис в миг се промени — издаваше нетърпение, а жестоките бръчки около устата му изпъкнаха.

— Хайде, генерале! — той побутна Лорана към змея.

Но вместо да пристъпи, тя се обърна с лице към него.

— Кажи ми едно — просъска през бледите си устни. — Наистина ли Танис е… с Китиара? В писмото пишеше, че бил ранен при крепостта Вингаард и… умира!

Виждайки тревогата в очите й, не за самата нея, а за полуелфа, Бакарис се усмихна. Никога не беше предполагал, че отмъщението може да бъде толкова сладко.

— Откъде да знам? Нали лежах във вонящия ви затвор? Но ми е трудно да повярвам, че е ранен. Кит никога не го пуска да се бие. Единствените битки, които води са любовните…

Главата на Лорана клюмна. Бакарис сложи ръка на рамото й с фалшиво съчувствие, но тя се дръпна и се извърна, за да скрие лицето си.

— Не ти вярвам! — изръмжа Флинт. — Танис никога не би позволил на Китиара да постъпи така…

— Прав си джудже! — бързо се съгласи Бакарис, чудейки се доколко лъжите му могат да бъдат приети. — Той нищо не знае за това. Черната дама го прати преди седмици в Нерака, за да го подготви за среща с Кралицата.