Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 83

— Разбира се — избърбори Тас възторжено. — Те мислеха, че контролът е прекалено строг. Искам да кажа, защо трябваше да бъдем в един и същи списък с таласъмите? Сигурно е станало случайно. Но родителите ми смятаха, че не е учтиво да спорят, затова просто влизахме и излизахме през страничната врата… Стигнахме. Отвори тази врата, обикновено не я заключват. Хей, внимателно. Има стража. Почакай да се махне.

Притиснати до стената, те се стаиха в сенките, докато часовоят, почти спящ, уморено премина покрай тях. После тихо пресякоха стената, влязоха през друга врата, слязоха по ново стълбище и излязоха извън градските стени.

Бяха сами. Флинт се огледа, но не видя никой и нищо в здрача преди зазоряване. Потръпващ, той се сгуши в наметката си, обзет от лошо предчувствие. Ами ако Китиара казваше истината? Ако Танис беше с нея и наистина умираше?

Ядосан, той си наложи да спре да мисли за него. Почти се надяваше това да е клопка! Внезапно рязък глас, който се обади отблизо, го накара да подскочи ужасен.

— Бакарис, ти ли си?

— Да, радвам се да те видя отново, Гакхан. Треперещ, Флинт се обърна и видя една тъмна фигура да се измъква от сянката на стената. Беше плътно увита с наметка, сякаш обинтована и Лорана си спомни описанието на драконянина, направено от Тас.

— Носят ли други оръжия? — попита Гакхан с очи, приковани в бойната брадва на Флинт.

— Не — отвърна остро Лорана.

— Претърси ги — нареди Гакхан на Бакарис.

— Имаш честната ми дума. Аз съм принцесата на Куалинести…

Бакарис пристъпи към нея.

— Елфите имат собствен кодекс на честта — изсъска той. — Поне така каза онази нощ, когато ме простреля с проклетата си стрела.

Лицето на Лорана почервеня, но тя не отговори и не отстъпи, когато той я доближи.

Бакарис застана пред нея, вдигна дясната си ръка с помощта на лявата, после я остави да падне.

— Ти унищожи кариерата и живота ми!

Лорана го наблюдаваше спокойно, без да помръдне.

— Казах, че не нося оръжия.

— Претърси мен, ако искаш — предложи услужливо Таселхоф и уж случайно застана между двамата. — Ето! — Той изсипа съдържанието на една от торбите си върху краката на пленника.

— По дяволите! — изруга Бакарис и го удари по слепоочието.

— Флинт! — извика предупредително Лорана през зъби, виждайки, че лицето му е почервеняло от гняв. При командата й той преглътна яда си.

— Много съжалявам! — изсумтя Тас, докато опипваше земята за вещите си.

— Ако се забавим още, няма да е нужно да викаме стражата — каза Лорана студено, опитвайки се да не потрепва от неприятното докосване на мъжа. — Слънцето всеки момент ще изгрее и ще ни видят съвсем ясно.

— Тя е права, Бакарис — обади се Гакхман и в гласа му се прокрадна остра нотка. — Вземи брадвата на джуджето и да се махаме оттук.

Като погледна към просветляващия хоризонт и плътно увития драконянин, Бакарис изгледа злобно Лорана и грабна брадвата на Флинт.

— Той не е заплаха! Какво може да направи старец като него? — промърмори той.

— Тръгвайте! — нареди Гакхан на Лорана, пренебрегвайки Бакарис. — Трябва да стигнем онази горичка. Прикривайте се и не се опитвайте да вдигнете тревога. Аз съм магьосник и заклинанията ми са смъртоносни. Кралицата на Мрака ми нареди да те заведа жива, генерале, но нямам такива инструкции за приятелите ти.