Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 71

— Какво има, Тас?

Като видя бледото й, изпито лице, Флинт сръга кендера в гърба. Тас му хвърли укорителен поглед, бръкна в джоба на мъхестия си елек и извади свитък пергамент, завързан със синя панделка.

— Един духовник, или нещо такова, каза да ти дам това.

— И затова ме будиш? — попита Лорана раздразнено, изтръгвайки пергамента от ръката му. — Сигурно е предложение за женитба. През последната седмица получих поне двайсет, без да броим предложенията от по-интересен характер.

— О, не. — Тас внезапно стана сериозен. — Не е нищо такова. То е от… — Той млъкна.

— Откъде знаеш от кого е? — Елфата го прониза е поглед.

— Ами… попрегледах го — призна си Тас, — само защото не исках да те занимавам с нещо, което не е от значение.

Флинт изсумтя.

— Благодаря ти — каза Лорана.

Тя разви свитъка и отиде до прозореца, където лунната светлина беше достатъчно силна, за да може да се чете на нея.

— Е, ние ще тръгваме — промърмори Флинт и забута протестиращия кендер към вратата.

— Не! Чакайте! — задави се Лорана. Флинт се обърна и тревожно я загледа.

— Добре ли си? — Той бързо се отправи към нея, когато видя как се отпусна на близкия стол. — Тас, повикай Силвара.

— Не, не, не води никого. Аз съм… добре. Знаеш ли какво пише тук? — попита тя шепнешком.

— Опитах се да му кажа — каза Тас обидено, — но той не ми позволи.

С трепереща ръка Лорана подаде свитъка на Флинт. „Танис Полуелфът беше ранен в битката при Вингаард. Макар в началото да смяташе, че раната му е лека, тя се влоши и сега дори Черните магьосници не могат да му помогнат. Наредих да го доведат в крепостта Даргаард, за да грижа за него. Той иска да му позволиш да бъде с теб, за да може да ти обясни всичко и да умре спокоен.

Предлагам ти следното. Ти държиш в плен моя офицер Бакарис, който беше заловен близо до Вингаард. Ще го разменя за Танис. Размяната ще стане утре призори в горичката извън градските стени. Доведи Бакарис. Ако не ми вярваш, доведи Флинт Файърфордж и Таселхоф Бърфут, никой друг! Приносителят на тази бележка чака пред адските врати. Срещни се с него утре при изгрев. Ако той оцени, че всичко е наред, ще те заведе при Полуелфа, ако не, никога няма да го видиш жив. Правя го, защото и двете сме жени и се разбираме. Китиара“

Настъпи неловка тишина, после Флинт изсумтя и нави ръкописа.

— Как може да си толкова спокоен! — извика Лорана и го изтръгна от ръката му. — А ти — очите й яростно се втренчиха в Таселхоф, — защо не ми каза по-рано? Откога знаеш? Прочел си, че умира, но си толкова…

Той я погледна с отворена уста.

— Лорана, нали не мислиш, че Танис…

— Вие не вярвате ли на това съобщение? — попита тя недоверчиво, местейки погледа си от единия към другия.

— Разбира се, че не! — каза Флинт.

— Това е номер — допълни Тас. — Даде ми го един драконянин! Пък и Китиара сега е Драконова Господарка. Какво ще прави Танис с нея…

Лорана пребледня и скри лицето си. Таселхоф млъкна и погледна Флинт.

— Значи това е… — каза меко джуджето. — Видяхме, че говориш с Китиара на стената на Кулата на Клерикалите. Явно сте обсъждали нещо повече, освен смъртта на Стърм, нали?