Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 72

Лорана кимна, втренчена в отпуснатите в скута си ръце.

— Не ви казах — прошепна тя едва чуто. — Не можех… Надявах се… Тя каза… че е оставила Танис в някакъв град на име Флотсам… за да се грижи за нещата, докато я няма.

— Лъжкиня! — извика Тас.

— Не — поклати глава Лорана. — Когато казва, че като жени се разбираме, е права. При Кулата тя спомена и за съня. — Лорана вдигна глава. — Помните ли го?

Флинт кимна неловко, а Таселхоф запристъпва от крак на крак.

— Само Танис може да й е казал за съня, който всички сънувахме — продължи Лорана, като преглътна задушаващото я чувство. — В този сън аз го видях с нея, видях и смъртта на Стърм, както и моята. Той се сбъдва…

— Чакай малко. — Флинт се вкопчи в реалността като удавник за сламка. — Казваш, че си видяла смъртта си, веднага след тази на Стърм. Но ти си жива, а и нищо не разкъса тялото на Стърм.

— И аз не умрях както в съня — бързо добави Тас. — Отключвах много ключалки, е, не много, но и досега не съм попаднал на отровна. Пък и Танис не би…

Флинт му хвърли предупредителен поглед и той млъкна. Но Лорана видя всичко и разбра. Устните й се свиха.

— Напротив, и двамата знаете, че я обича. — Тя замълча и след малко продължи: — Ще го направя. Ще разменя Бакарис.

Флинт въздъхна. Знаеше, че така ще стане.

— Лорана…

— Не, изслушай ме! — прекъсна го тя. — Ако Танис получи съобщение, че умираш, какво мислиш, че ще направи?

— Това не е важно — промърмори Флинт.

— Той би влязъл и в ада, би избил хиляди дракона, за да дойде при теб…

— Не и ако е командир на армия. Ако има отговорности и хората зависят от него.

Лицето й стана безстрастно и студено.

— Не съм искала тези отговорности, не са ми притрябвали… Ще направим да изглежда така, сякаш Бакарис е избягал…

— Не го прави, Лорана — замоли я Тас. — Той е офицерът, който донесе телата на Дерек и Лорд Алфред във Високата Кула на Клерикалите; офицерът, когото ти простреля в ръката със стрела. Той те мрази. Видях как те гледаше в деня, когато го пленихме!

Флинт свъси вежди.

— Лордовете и брат ти са още долу. Да обсъдим най-добрия начин, по който да постъпим…

— Няма да обсъждам нищо — отсече Лорана, като вдигна на брадичката си с упоритост, която джуджето добре познаваше. — Аз съм генералът. Аз ще реша.

— Може би трябва да се посъветваш с някого…

— С кого? — попита тя горчиво. — С Гилтанас? И какво да му кажа? Че Китиара и аз искаме да си разменим любовниците? А и рицарите ми дължат нещо, заради това, което направих. Ще приема Бакарис като отплата.

— Лорана — Флинт отчаяно се опитваше да измисли как да проникне зад студената й маска, — при размяната на затворници има протокол, който трябва да се спазва. Права си, ти си генералът и трябва да знаеш колко важно е това. Достатъчно дълго си живяла в двора на баща си…

Това беше грешка. Джуджето го разбра веднага щом го каза и вътрешно изстена.

— Вече не съм в двора на баща ми! — избухна Лорана. — Протоколът да върви по дяволите!

Тя се изправи и го изгледа студено, сякаш току-що се е запознала с него. Джуджето си припомни вечерта, когато избяга от къщи, следвайки детинското си увлечение по Танис.