Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 70

— Ей, ти! — изкрещя нечий глас. — Кендерът! Дръпни се оттам!

Един мъж тичаше към него запъхтян, със зачервено лице. Вероятно картографът.

— Няма защо да тичаш — каза Тас равнодушно. — Не исках да те безпокоя да отваряш заради мен.

— Да отварям?! — Челюстта на мъжа увисна. — Ах, ти, дребен крадецо! Дойдох точно навреме…

— Все пак благодаря. — Тас му даде ключалката и се отдалечи, като ловко избегна опита на вбесения картограф да го хване. — Сега си тръгвам. Не се чувствам много добре. Между другото, тази ключалка е счупена. Безполезна е. Трябва да бъдеш по-внимателен. Не знаеш кой може да се промъкне вътре. Не, не ми благодари, нямам време. Довиждане. — И той продължи пътя си.

— Крадец! Крадец! — прозвуча зад него.

Появи се градската стража и Тас се скри в един месарски магазин. Клатейки глава замислен върху покварата на този свят, той се огледа с надеждата да зърне виновника. Като не видя нищо интересно, кендерът излезе и с раздразнение се зачуди как Флинт отново бе успял да го изгуби.

Лорана превъртя ключа и с благодарност се облегна на вратата, наслаждавайки се на тишината, спокойствието и уединението на стаята си. Хвърли ключа на масата и отиде до леглото, без да си дава труда да пали свещ. Лъчите на сребристата луна струяха през оловните стъкла на дългия, тесен прозорец.

Отдолу се чуваха звуците на празненството, от което току-що си беше тръгнала. От два часа опитваше да се измъкне. Само намесата на Лорд Майкъл с молба да я извинят заради изтощението й от многобройните битки успя да убеди лордовете и техните съпруги да се разделят с нея.

Главата я болеше от задуха, миризмата на силни парфюми и многото вино. Знаеше, че не трябва да пие толкова. Но болката в главата й беше по-поносима, отколкото онази в сърцето й.

Тя се хвърли на леглото и се запита разсеяно дали да не стане и затвори капаците, но лунната светлина й действаше успокоително. Лорана не обичаше мрака. Разни неща се спотайваха в сенките, готови да се нахвърлят върху нея. „Трябваше да се съблека, ще измачкам роклята… а тя не е моя.“ — бяха последните й мисли преди да заспи.

На вратата се почука.

Лорана се събуди стресната и трепереща. После си спомни къде е. Въздъхна, но остана да лежи неподвижна и отново затвори очи. Надяваше се да разберат, че спи и ще я оставят на мира.

Отново се почука, този път по-настоятелно.

— Лорана…

— Спя, Тас — отвърна тя, опитвайки се да не издаде раздразнението си.

— Важно е. И Флинт е с мен. Лорана чу шумолящ звук зад вратата.

— Хайде, кажи й…

— Няма! Ти си виновен!

— Но той каза, че е важно и аз…

— Добре, идвам! — въздъхна Лорана. Стана с мъка от леглото, потърси опипом ключа на масата и отвори вратата.

— Здравей — каза весело кендерът, докато влизаше. — Какво прекрасно празненство! Досега не бях ял печен паун…